Актуализацията, която раздели обществото

Актуализация на бюджета предизвика ожесточени спорове и се превърна в новия рубикон за обществото. Политиците вътре и извън парламента обяснимо са разделени в мненията си. За първи път обаче наблюдаваме подобен сблъсък на аргументи и контрааргументи при икономическите анализатори и представителите на бизнеса в споровете "за" и "против" обновяването на основния финансов закон.

Едните са на мнение, че актуализация е наложителна заради нереалистичните прогнози в бюджета, огромните задължения към бизнеса и нуждата от стимулиране на потреблението чрез повишаване на доходите. Другите представят предложената мярка като екстремно решение, чиято цел е да бъдат източени държавни средства от новите управляващи. По тяхно мнение "дупката" в публичните финанси не е толкова голяма и има достатъчно буфери, които да гарантират стабилността.

Бюджетният ход на Орешарски

Идеята на правителството, представена от премиера Пламен Орешарски, е да вземе заем до 1 млрд. лв. чрез емитиране на дълг.

Според анализите на финансовото министерство неизпълнението при данъчните и неданъчните приходи е 207,4 млн. лв.

За преодоляване на натиска върху разходите, заради просрочените задължения, както и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени разходи, се предвиждат разходи за разплащане на задължения към бизнеса и за подкрепа на гражданите за 286 млн. лв.

От тези средства разплащанията към фирмите ще бъдат 160,4 млн. лв., като те са главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към предприятията.

Други 40 млн. лв. ще отидат за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи, като средствата отиват основно за изплащане на интеграционни добавки на хората с увреждания. За насърчаване на социалната ангажираност на работодателите утвърдената обща годишна квота за ваучери се увеличава с 40 млн. лв. Още 85,6 млн. лв. ще отидат за облекчаване на тежестта върху потребителите на електроенергия от развитието на възобновяемите енергийни източници.

Къде е уловката

Притесненията идват главно от очакването, че средствата ще бъдат похарчени неефективно.

Основание за скептицизъм са също противоречивите обяснения на управляващите по въпроса за какво точно са нужни парите и при какви условия ще бъде емитиран този дълг. Няма яснота нито точно колко ще бъде заемът, нито при какъв лихвен процент ще бъде пусната емисията.

Тук трябва внимателно планиране на паричните потоци, отчитане на външната конюнктура, безспорно е, че винаги е по-добре да изглежда, че си предвидил ресурс за критични ситуации. Така коментира предвидения буфер от 500 млн. лв. управляващият съдружник в консултантско-анализаторската група Индъстри Уоч.

При предишното управление така се наложи на министър Дянков да емитира за два дни 800 млн. лв., защото земеделските производители си искаха субсидиите. Тогава това не беше най-оптималното решение.

Лъчезар Богданов все пак призна, че актуализацията на бюджета е възможна и допустима процедура. Въпросът е, че тази възможност трябва да се използва, като се отчетат всички рискове от това. Според него корекциите дават възможност по-добре да управляваш бюджета, но в същото време създават усещане за несигурност за това, че не може да се вярва на декларираните намерения на българската държава.

Умерен оптимизъм

Ползи от актуализацията може да има. Едната е свързана с ваучерите за храна и вдигането на лимита им. Това ще има някакъв положителен данъчен ефект за компаниите, смята Богданов. Отделно се дават 40 млн. лв. добавки за хората с увреждания.

Ако кредитът наистина се използва за буфер и за разплащане с бизнеса, това ще даде тласък на икономиката, което от своя страна ще създаде и нови работни места. Това е тезата, която защитава Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Той припомни, че в предишния бюджет, който бе заложен от кабинета на ГЕРБ, бе предвиден нереално висок ръст на икономиката ни от 1,9%. В средата на годината ръстът е 0,4 на сто, което означава, че държавата ще има по-малко от заложените приходи.

Втората полза е, че в досегашния бюджет бе предвиден ръст на потреблението, който обаче не се състоя. Дори за шестте месеца на годината има спад на потреблението и ръст в използването на публичните и държавни средства, каза Данев. В момента износът на страната ни се увеличава, което пък води до връщане на допълнителен ДДС, а това влияе зле на бюджета, припомни икономистът.

Друг проблем за държавната хазна е предвиденият ръст от 3,4% на инфлацията, но досега имаме 1,1% дефлация. Комбинацията от стагнация и дефлация не води до нищо добро за икономиката, да не говорим пък за откриване на нови работни места, категорични са специалистите.

Според Данев в момента никой не може да каже какво ще се случи до края на тази неспокойна политическа година и как ще се развият събитията. Сега у нас има срив в чуждестранните инвестиции, защото няма страна, където да има протести и там да отиват инвеститорите. Тоест в тази ситуация е нормално да се търси някакъв буфер, който да посрещне плащания, защото разходите си вървят, обясни Данев.

"1 млрд. лв. не е никакъв дълг, особено при ниската задлъжнялост на страната ни", коментира той. Единственият негатив, според него, би бил, ако този един милиард се изразходва единствено за социални нужди.

Бизнесът иска да види прозрачност

Опасност за финансите на страната ни има само ако тегленето на кредити се превърне в практика. Тук е и ролята на парламента, който трябва да задължи правителството да дава отчет за използването на този заем, както и с кои сектори на бизнеса се е разплатил. Ако тези мерки наистина започнат да се прилагат, има голям шанс икономиката да тръгне нагоре. Нещата могат да се случат за минимум шест месеца, ако се започне с ускорено разплащане с бизнеса, припомни Данев. Има само едно условие: "Докато не постъпи плащането по фактурата, да не се плаща ДДС към бюджета. Това е изключително важно решение, защото е в основата на междуфирмената задлъжнялост", припомни изпълнителният председател на камарата.

"Ние държим всеки месец в сайта на НАП да се публикуват данните за изплатеното ДДС", заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него данъчните трябва да представят две графи с информация – в едната да се показва колко е дължимото, а другата да е за правените проверки, за удостоверяване на правомерността на изплащането на ДДС.

Би могло например да се публикува списък на фирмите, на които ще се възстановява ДДС и в какъв размер.