БСК: Реализираният растеж продължава да е крайно незадоволителен

Тежкото състояние на пазара на труда и все още неизползваните възможности за инвестиции в нови технологии и повишаване на добавената стойност на продукцията и българския износ са били сред основните акценти в разговора на Управителния съвет на БСК с Мисията на Международния валутен фонд (МВФ), която е на посещение в България в периода 20 септември – 2 октомври 2012 г. Това съобщиха от камарата.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев представил пред гостите вижданията на БСК относно развитието на експорта, равнището на конкурентоспособност на българската икономика, състоянието на пазара на труда и проблемите при производствата по несъстоятелност.

В експозето си Божидар Данев посочил, че България се е придвижила в класацията на Световния икономически форум за конкурентоспособност за 2012 г. от 74-то на 62-ро място, но този положителен тренд се дължи най-вече на макроикономическата стабилност (31-во място), а продължават негативно да се оценяват внедряването на нови технологии, бизнес средата, качеството на образованието и квалификацията, както и ефективността на институциите.

Според експертите на БСК, отчетеният през първото полугодие на тази година 0.5% ръст на БВП се дължи преди всичко на по-добрата събираемост на косвените данъци, а не на по-висока добавена стойност, която по съпоставими цени намалява с 0.2-0.3% на годишна база.

"Реализираният растеж е без дългосрочни ефекти и продължава да е крайно незадоволителен", подчерта Божидар Данев. По същия начин стои и въпросът за инвестициите, и в частност – чуждестранните инвестиции, които драстично намаляват през последните години, а и в качествено отношение не са насочени към иновации и производство, а най-вече към сферата на услугите.

По отношение на износа било посочено, че делът на иновациите в него е едва 6%, а износната ни листа включва основно суровини и продукти с ниска добавена стойност (в т.ч. минерални горива и масла, мед и медни изделия, маслодайни семена и плодове, зърнени храни и др.). Освен това, има трайна тенденция на ръст в потреблението на основни храни от внос.

Положителен момент е засиленият интерес към българското електрическо и електронно оборудване, както и към машиностроенето. Сред причините за твърде "неиновационния" износ е липсата на ефективна иновационна политика, вкл. ниски разходи за иновации и едва 2% усвояване на средствата за иновации по ОП "Конкурентоспособност" (към 30.08.2012 г.).

Според БСК, повишаването на конкурентоспособността се препятства от:

Намесата на държавата като субект на пазара;

Непредсказуемата нормативна среда и мудна съдебна система;

Отсъствието на либерализация в енергетиката;

Свръхрегулацията и високите административни тежести;

Ниската ефективност на публичните разходи;

Недоизградената инфраструктура;

Липсата на квалифицирана работна ръка;

Кризата в образователната система;

Акцент по време на разговора бил поставен върху тежкото състояние на пазара на труда. От БСК са отбелязали, че от 2008 г. досега са закрити 450 000 работни места, като само през последната година са изчезнали 93 000 работни места.

Реалната безработица (при отчитане и на обезкуражените лица, нерегистрирани в бюрата по труда) е 20.2%. Силно влошено е и съотношението между работещи и пенсионери, като 1.9 млн. осигурени покриват пенсиите на 2.2 млн. възрастни хора, а субсидията от държавния бюджет към пенсионната система е 60%. Освен макроикономическите причини, върху тежкото състояние на пазара на труда и осигурителната система влияят и демографските проблеми, свързани най-вече с емиграция, основно на квалифицирани и млади хора.