Балонът на кухите пари

Макс Баклаян е експерт в международната търговия с инвестиционно злато. В момента е главен изпълнителен директор на българския офис на компанията "Тавекс България", базирана в седем държави в ЕС. Заема тази длъжност от създаването на българското звено на международната компания през 2009 г. Завършил е Американския университет в Благоевград , специалност "Счетоводство и финанси", както и втора специалност "Политически науки". Средното си образование получава в Никозия, Кипър, където завършва Мелконианския икономически институт. Женен, с две деца.

Г-н Баклаян, какви тенденции се наблюдават при търговията със злато у нас от началото на 2015 г.?

Много е трудно да говорим за сезонност при златото, що се касае до България. В световен мащаб има такава и това е времето на сватбите в Индия, например. Но в България сезонността не идва от месеците, а от несигурността. Златото и среброто са единствените финансови реални активи, които се търгуват на свободния пазар и имат котировки. Те могат да се търгуват като валута. И от тази гледна точка колкото по-несигурен е световният пазар, колкото по-несигурно е еврото, несигурна е политическата ситуация в България, всичко това се отразява на купувача, който търси убежище. Златото е едно такова убежище. От началото на годината се наблюдава повишаване на интереса към злато и сребро. И това идва от факта, че еврото главоломно пада покрай Гърция и "Сириза", в същото време геополитическата ситуация е несигурна покрай проблемите в Украйна, Ислямска държава и т.н. Същевременно политическата ситуация у нас е стабилна, но се усеща, че има проблеми. И не сме сигурни, че настоящото правителство ще издържи. Надяваме се да издържи. Тези неща всъщност подтикват хората да прибегнат към убежището злато и сребро. Така че може да се каже, че се наблюдава покачване на търсенето.

А дали у нас вече започваме да гледаме по-сериозно на златото като на сериозен и стабилен инвестиционен инструмент?

В България все още няма инвестиционна култура към златото. Тя е била обезглавена през 45-те години на социализма. Когато буквално не е могло да се купува злато, а който е имал повече, е бил разпитван и т.н. И така инвестиционното злато за тези 45 г. е било вкарано в графата проблемна инвестиция. В същия момент България, за сметка на това, че е една от най-бедните държави в Европа, е с най-висок процент собственост на имоти. По-голямата част от нас, поне според официалните данни, притежават поне едно жилище. И така ние имаме култура да инвестираме в имоти. От друга страна ЕС, с неговите субсидии за земеделска земя, в същност фиктивно напомпва стойността на този продукт. И златото трябва да се бори с тези инвестиции. За съжаление и нашата памет е твърде кратка. Това, което се случи с банките 1997 г., дори сега с КТБ, хората много бързо забравят каква е сигурността в една банка и на какво се базира тя. Така, когато ножът опре до кокъла, хората се редят на опашка за златото. През другото време не бих казал, че го забелязват.

А какво е различното при инвестициите в злато?

То е единственият актив, заедно със среброто, който е извън финансовата система. Такъв актив може да бъде жилището или земята, но те имат огромен проблем. Те не са делими и не са бързо ликвидни, нито пък преносими. Т.е. не само, че златото е реален актив като апартамента, земята и петрола, но то притежава и всички характеристики на парите – делимост, преносимост, запазване на стойността. За да осъзнаеш защо трябва да си купиш злато, ти трябва да се заинтересуваш. Това не е нещо, което са ти предали твоите родители. Просто защото те не са имали възможност да придобият тази култура и паралелно са предали различна – да инвестираш в имоти. Днес ние забелязваме бавно покачване на познанията на хората в какво да инвестират. Колкото по-ерудиран стане инвеститорът, колкото по-интелигентен стане той, толкова по-високо ще бъде нивото на инвестиция в злато. Такъв пример е Германия. Там местните инвеститори са запознати с всички форми на инвестиция. Те ги прилагат от десетки и стотици години и съответно там е един от най-големите пазари на злато в Европа.

След като започна изплащането на гарантираните влогове в КТБ усети ли се повишено търсенето на злато като алтернативна инвестиция?

За наша огромна изненада, отговорът е не. И това само показва колко далеч от ерудиран е нашият пазар. И колко далеч е българинът от това да разбира риска, който поема, когато прави дадена инвестиция. Според мен, а и не само, хората въобще не разбират какво означава да купиш Държавни ценни книжа, да си вложиш парите в банка, да купиш земя, жилище и т.н. В китайския език например един йероглиф изразява "риск" и "възможност". И във финансите е така. Винаги рискът трябва да е правопропорционален на възможността. Колкото по-малко разбираш от това, в което инвестираш, толкова по-неправопропорционален е рискът с възвръщаемостта.

Какво означава това?

Ако си вкарате парите в банка, вие ще получите 5% лихва за година. Вашите пари ще трябва да стоят там, защото изтегляйки част от тях, депозитът ще се развали, лихва няма да вземете, може да платите наказателна и какво ли още не. В същия момент не можете да изтеглите парите си веднага, защото трябва да предизвестите банката за това си намерение. Ако пък всички отидат в тази банка да си изтеглят парите, видяхме какво ще се случи. Така че 5% възвръщаемост, което е близо до инфлационното ниво, не е правопропорционално взет риск. Където и да инвестираш парите си, ти взимаш инвестиционно решение. Същото е със земята или жилищата. Едно жилище обаче, за да бъде добра инвестиция, то трябва да се изплати максимум срещу 120 наема. Ако са над това количество, т.е. инвестицията да се избива за повече от 10 г., тя не е правилна. Тъй като през тези 10 г. вие нямате само цената на жилището, а към него трябва да се добавят данъци, такси, поддръжка и много други неща, съпътстващи покупката на имота. Така че, ако цената му е над 120 наема, вие поемате тотално грешна инвестиция. Защото цената на един имот след спукването на балона е 250-300 наема. Т.е. или наемите трябва да скочат двойно, или цената на имота да падне двойно, или да се срещнат някъде по средата. Но нещо не е правилно.

Голяма част от тези подробности хората не си ги задават. Те взимат неинформирани решения. Купуват злато, когато цената му се покачва. И го продават, когато тя пада. Това означава, че те не разбират защо го купуват. Те го правят, за да са с тълпата и го продават, за да са с нея. И тук отново опираме до инвестиционната култура, която я няма. Затова търсенето на злато у нас не е такова, каквото се очаква. Когато банка обяви фалит, е логично хората да се огледат. Но те не се оглеждат, а просто отиват в другата банка. Аз не искам да кажа нищо лошо за банките. Но хората просто не се замислят. Кой умен инвеститор купува, когато цената се качва и продава, когато пада? В такъв случай всъщност се взима едно инвестиционно решение, в което загубата е 100%. Защо го правиш? За да си с тълпата. Защото взимаш импулсивно или неинформирано решение. Реално, когато цената пада, ти трябва да купуваш. Но трябва да разбереш каква е причината да купуваш и да чакаш цената да падне.

Как хората могат да променят начина си на мислене в това отношение?

Благодарение на интернет и информационния свят, в който живеем, всеки може да се образова изключително лесно и бързо. Изисква се само малко желание. Когато цената на златото започна да расте, ние наблюдавахме страшно много хора, които продаваха златни накити и ланци, които бяха безбожно големи. Такива, които са неудобни за носене, естетически грозни. Но лошото е, че това е нашата култура – да покажем какво имаме. И от тази гледна точка златото, инвестиционното, а не ланецът, е тоталният антидот. Ти си го купуваш и не трябва да казваш на никого, а по-скоро да го сложиш в сейф. Но защо би го направил, ако така на никого не можеш да кажеш, че го имаш? Поради тази причина, в сравнение с европейското ниво, ние сме много далеч дори от Гърция. Там хората средно притежават над 1 кг инвестиционно злато на семейство. Българите, макар да няма официални данни, аз истински вярвам, че е поне десетократно по-малко. Да не кажа и 20 или 50 пъти по-малко. Средностатистическият българин няма и една унция злато, което е 31 грама. Ако има злато, то ще е накит.

От друга страна пък забелязваме, че златото, което продаваме ние, е по-често за по-големи инвеститори. Имаме такива, които купуват десетки килограми. Т.е. разликата между знанията и кръгозора изобщо на по-заможния човек и този, който не е като него, е много драстична. Виждаме хора, които буквално инвестират милиони в злато и други, които не са склонни да вкарат и 100 лв. При условие, че в банките има над 36 млрд. лв. на влогове. Което е колосална сума. И точно поради тази причина са толкова ниски лихвите в банките. Защото има прекалено много хора, които влагат парите си там, а банката трябва да печели насреща срещу този ресурс. Тя не може да намери достатъчно много печеливш ресурс, давайки тези пари като кредити. И затова парите, които идват към вложителите, намаляват.

Има ли някакви стимули, които може да дойдат от държавата, за да могат хората да разберат или пък поне да се замислят дали златото не е алтернативен вариант за инвестиция?

Това се прави в бъдещата най-голяма икономика на Земята – Китай. Там правителството има активна политика, която мотивира своите граждани да инвестират в злато и сребро. Тя работи и извън Китай. Като в Тайланд, където се казва, че скоро китайската валута ще е 100% обезпечена в злато и сребро. Така че хората да се преориентират и че юанът скоро ще бъде сигурен колкото златото. Но, за да водиш такава политика, първо, трябва да си заможен и второ, тези, които са по високите етажи на властта, трябва да са с такава финансова култура.

Разликата между златото и хартиените пари е, че ако банкнотите са обезпечени 100% в злато, вие не можете да печатате пари. Ако не можете да го правите, няма с какво да се пълнят дупки на бюджета, социални реформи и т.н. Но трябва да изкараш от някъде тези пари. И когато не можеш да ги изкараш от труда, от добавената стойност, която даваш на света, ти започваш да печаташ пари. Какво означава това за хората? 20-те лева днес във вашия джоб остават същите с 20 лв., които утре ще сложите в джоба си. Но покупателната им способност вече е по-ниска, тъй като има нови двадесетачки, които са влезли в обръщение, които хората започват да харчат. И когато те започнат да се харчат, продавачите си казват "Аха, има търсене. Значи трябва да вдигнем цените". И така покупателната способност на вашата двадесетачка пада. Не искам да кажа, че Китай е най-добрият пример, но все пак има такъв в световен мащаб. Същото са били САЩ до 1971 г. До онзи момент доларът е бил обезпечен със злато. За Българските левове преди 1945 г., ако вземете една банкнота, ще видите, че на нея пише, че тя е обезпечена със всичките активи на банката, т.е. злато и сребро. Ако по времето на социализма обаче сте отишли с една двулевка в БНБ, искрено се съмнявам, че там са щели да ви дадат злато срещу нея.

А как е било в другите страни?

До 1971 г. в САЩ, ако отидете с 20 долара, колкото тогава е струвала една тройунция злато, вие сте могли да я получите и да си тръгнете с нея срещу банкнотата си. На днешните банкноти пише, че са обезпечени с всички активи на банката и с тях можете да си плащате дълговете и данъците. Но те не са обезпечени с нищо. За да бъдат обезпечени тези банкноти, трябва да имаме една държава, която произвежда повече от това, което потребява. За да има допълнителен ресурс, трябва да имате една здрава фискална политика и едно непопулистко правителство, което предпочита да не прави реформи с новонапечатани пари. И това не се случва толкова в България. Виждаме го по целия свят – в САЩ, в ЕС, в Япония и др. Реално златото е много по-дълбоко от това просто да инвестираш в него. 400 години пр. н. е. Аристотел определя кои са характеристиките на парите. А какво означава пари? Това е най-бартеруемият продукт. Например вие искате да си купите диктофон, а аз – кафе. Ние не можем да разменим диктофон за кафе. Но ако имате пари в джоба и аз съм склонен да ги приема, тогава можем да ги заменим. И вие ще можете да придобиете желания диктофон срещу пари, а аз да бартерирам част от вашите пари за моето кафе. Така са произлезли парите. Първоначално те са били сол, миди, магарета, жито и т.н. Но тези неща нямат характеристиката на парите. Единствено и само златото и среброто ги притежават - да са делими, преносими, да запазват стойността си дългосрочно и да са в лимитирано количество. Това е едно от най-важните неща. Днешните пари в нашия джоб не са в лимитирано количество. Те са в нелимитирано и това автоматично ги прави непари. Затова златото и среброто стават пари. Реално това цялото печатане на банкноти, което се случва, води до инфлация. А тя е най-грешното нещо, което може да се случи. Защото тя ви казва, че вие, който сте продуктивен човек и изкарвате повече отколкото харчите и спестявате останалата част, утре ще можете да си купите по-малко с вашите спестявания. И всъщност вие гледайте да си изхарчите парите днес, а не да спестявате за старини. Тъй като знаете, че спестявайки 500 лв. днес, с тях ще можете да си купите пералня. Но след 25 г. няма да успеете да го направите. И дори да не осъзнавате механизма, в който живеете, вие живеете спрямо него. И той ви казва "Купувай днес! Веднага!". Затова всичко става еднодневно, затова колите ни се развалят, пералните ни се развалят... Защото тази фабрика трябва да бълва. А всичко това започва от инфлацията. Преди 1971 г. в САЩ е имало трайна и бавна дефлация. Защо? Защото вие ставате по-ефективен в това, което правите, налага се да вложите по-малко труд и съответно цената му пада. Ние в момента живеем и сме заобиколени от много по-продуктивни предмети, уреди, машини, които ни помагат в ежедневието спрямо преди 10-20 или 50 г. А цената се покачва. Защо? Логиката е, че цената не се покачва. И цената на златото също. Цената на валутата, която може да купи 1 унция злато, пада. Ако погледнете цената на златото, ще видите, че тя варира по различен начин при различните валути. Колкото по-стабилен беше швейцарският франк, толкова по-стабилна беше стойността му спрямо златото. На практика цената на златото е една и съща, не се променя. За да се промени, то трябва да има нови приложения. Има такива, но само 10-15% от него се използва в индустрията. Това са новите нужди. Останалото е за бижута, инвестиции и т.н. За да варира цената, трябва да има много нови приложения на това злато. А те не са толкова много. Хората трябва да знаят, че цените на валутите варират спрямо златото. Когато цената на златото се качва, реално цената на тяхната валута пада. Ако вземете една унция злато преди 100 г., тя е щяла да ви купи костюм. Същата унция злато преди 1000 г. е щяла да ви купи тога в Рим. Днес тя ще ви купи хубав костюм. Това е. Бартерът между злато и продукт остава един и същ. Валутите варират. Затова ние много внимателно трябва да преценим в какво да спестяваме. Защото някой си мисли, че има 100 хил. лв. в банката, но какво може да се купи срещу тях е важно. В Зимбабве има банкнота от 100 трлн. местни долара, която обаче струва нищо. Хартиените пари са нищо повече освен сертификат за влог на злато в банката. Те така са възникнали. Тази хартия ви е казвала "Ти вложи 20 лв. в злато в банката". В един момент банката вижда, че много хора си влагат среброто и златото при тях, тя издава такива сертификати, но много малко хора си взимат обратно златото. "Ние не можем ли да напечатаме още сертификати?", питат се в банката. И така се ражда банкирането чрез частичен резерв, в което живеем и днес.

Може ли да се разглежда златото като добра алтернатива на обикновените хора да спестяват за старини?

Златото е най-добрата. За младини, за старини, без значение. Но трябва да го разбирате. Трябва да седнете и да прочетете защо го правите. Истинската стойност на златото след 5, 10, 20 или 100 години ще е същата. Парите съществуват от хилядолетия. Но в нашия свят те губят стойността си. Може с тях да сте закупили жилище в началото на имотния бум и да сте спечелили. Но не всеки е успял да го направи. Не всеки път има имотен бум. А и не всеки знае кога да излезе от имотния бум. Когато ставаш инвеститор или по-скоро, когато ставаш спекулант и се надяваш на имотен бум или нещо подобно, когато инвестираш по този начин, рискът е много по-голям, възвръщаемостта е много по-голяма, но и шансът да загубиш е много по-голям. Ако не знаеш кога да купиш и кога да продадеш. А инвеститорите са тези, които инвестират в злато. Ако си в бума, когато цената на имота толкова бързо расте, изобщо не се интересуват наемите. Те затова са толкова ниски. Ти го купуваш това жилище, защото след 1 г. то ще струва двойно или поне с 50% повече. Ще го продадеш и ще прехвърлиш горещия картоф на другиго. Такова жилище не се купува, за да се живее в него. Важното е, че е горещ картоф, чиято цена расте.

Та златото е антидот. Ние живеем в свят на т.нар. "понзи схема". Ако не дойде новият да вкара някакви пари в системата, тя ще се срути. Той се нарича централна банка, която налива милиарди. Американската централна банка наляла Х милиарда и това го наричат парично облегчаване. Дори вече има нова дума за инфлацията. Системата е толкова извратена, че ти дори не можеш да разбереш какво правят тези хора. Толкова е безумно, че, ако го разкажеш на някого, той ще ти каже, че това е невъзможно и никога няма да стане. Този прехвърлил на другия едни обещания, а втория на първия едни пари. Ама този знае, че няма да върне обещанията. А тези двамата са Централната банка и Федералният резерв. Те не са никой. Те управляват парите на земята. Този, който трябва да дава парите в понзи схемата е Централната банка, която налива и налива. Но в един момент тя ще спре да налива и то не защото ще го иска, а защото хората ще си помислят, че тези долари не са сигурни и не искат да инвестират в тях. Или пък тези рубли. Рублата за 1 месец падна с 50%. Как става това нещо, как става? То е невъзможно. А става, защото всичко вече е едни обещания, търговии между пазари и деривативи, всичко е във виртуалния свят, нереалния свят. Реалната икономика вече не е движещата сила. Виртуалната, извратената, понзи икономиката, тази, при която наливаш пари в инфлацията, наречена парично облегчение, е днешната икономика. А всички знаем, че всяка една понзи схема работи много добре, докато изведнъж спре да работи. Т.е. вчера работи, супер е, как може всеки да не е в тази схема? А на следващия ден се започва с мислите как да се изкарат парите от тази схема. Хайде да се наредим на опашката, защото няма пари и трябва да бягаме! Как е възможно една банка да работи и да дава 10% лихва и всичко да е ОК, а утре да няма нищо? Как вчера имаше, а днес няма. То никога е нямало нищо, това е истината. Просто достатъчно много хора са разбрали и са си казали, че вече не искат от това нещо и ще си вземат от другото. И това се е случвало многократно. Инфлации с падащи империи.

Има ли пример за такава ситуация, известна на всички?

Има и това не е нещо ново. Рим колабира заради инфлация. Империята не може да плаща повече на своята войска, защото няма вече какво да заграбва. В един момент те събират тяхната валута, стопяват я и от 100% сребро в нея, вкарват 90%. И монетата пак изглежда по същия начин като я погледнеш, но тя вече не е същото нещо. И толкова пъти е правено, че накрая, когато пада вече Римската империя, е имало само 2% сребро в монетите спрямо стойността на началната валута. В началото 100% сребро, в края само 2%. Това се случва и днес. И в един момент когато, в римски времена войската е казала, че повече не желае тези монети и няма да разграбва територии за властта, империя вече няма. Защото няма кой да работи за нея, никой вече не вярва в нея. В момента ние градим същата такава нова империя, с тези хартиени пари, които са къща от карти. И тя ще се срине. Това е неминуемо. Тези хора не са измислили топлата вода. Китай я измисля. Китайците, които купуват злато и ще сложат това злато зад техния юан. Защо Англия е била център на света? Защото е била най-голямата, когато се е правила картата. Ако сега или преди 20 години се правеше тази карта, щяха да са САЩ. Кой сега казва, че центърът на света няма да стане Азия? Ако отидете там и видите онези хора колко работят... Не може ти да си консуматор, а другият да е работохолик и ти да си по-добре от него. Страхотен пример са Гърция и Германия. Едните работят и произвеждат за целия свят, другите ядат и пият за този свят. Затова златото е антидот. Ако го има, то се приема в цял свят, никой не може да ви го вземе, няма как да се обезцени, няма как изчезне, няма как да ви го напечатат. Нищо не може да стане. Вие си го имате и то си е ваше. Дори и не дай си Боже, ако се случи нещо с вас, но е било заровено в една делва в двора, вашите внуци или правнуци като го намерят, ще се радват. Защото то си е същото злато. Златото си е злато. Не защото ние го продаваме. А защото Аристотел е казал, че то е парите. Той не е продавал злато, за да има интерес да каже, че е парите. Ние продаваме злато, защото вярваме, че правим добро за хората като им го продаваме. Причината да сме в този бизнес е, че вярваме, че колкото повече хора имат злато, толкова по-малко хора казват, че се доверяват на икономиката, която печата валутата в джоба им. Като имате 20 лв. в джоба, вие казвате, че се доверявате на БНБ.

Когато настъпи през 2008 г. кризата в България, имаше ли хора, които потърсиха алтернатива на инвестициите си при златото?

Може да звучи нескромно, но истината е, че до 2009 г., когато ние се появихме, у нас нямаше пазар за инвестиционно злато. Но след това аз се радвам на всеки човек, който купува злато и сребро, тъй като той е една крачка по-близо до това да разбере как да си предпази хилядите работни часове, които е прекарал. И да се наслади на резултата от тях. Някой е работил 20 години, спестявал е и в определена възраст вече иска да харчи, да живее. За да може това нещо да го направи, трябва да има нещо стабилно в джоба, което се приема от цял свят.

Какво можем да посъветваме хората, които се интересуват или биха се заинтересували от инвестиционно злато?

Много е важно да кажем на тези хора да не четат просто това интервю и да слушат какво им казвам. Когато решите да инвестирате парите си, отделете ден-два, дори три и прочетете алтернативни източници. Проучете позитивите и негативите на инвестицията в злато, на депозита в банка, на инвестицията в петрол, за държавните облигации и т.н. За всички форми на инвестиции, които съществуват. Нека се запознаете с риска и да прецените спрямо кой риск ще можете да спите добре. Защото това е важното, да се знае, че всеки е взел правилното решение за себе си. Ако проучвайки тези неща хората стигнат до златото, ще бъде страхотно. Има много неща в икономиката, които не зависят от вас, но това как си спестявате парите, е само във ваши ръце. И никого не можете да вините за грешни решения, които взимате, защото те са ваши решения.