Бизнесът коментира синята карта

Дискусия на тема "Въвеждане на европейската "Синя карта" в България и нуждите на българския бизнес от висококвалифицирана работна ръка" ще се проведе днес в Българската стопанска камара (БСК).

На 25 май 2011 г. депутатите приеха промени в Закона за насърчаване на заетостта, с които синята карта – европейският еквивалент на зелената карта, беше въведен и у нас.

В закона е записано, че през първите две години на законна висококвалифицирана заетост притежателят на европейската синя карта работи на територията на страната само при условията, при които е издадена тя. Той обаче може да смени работодателя си, но за целта се изисква писмено разрешение от Агенцията по заетостта.

В случай на безработица пък притежателят на синя карта може да ползва услугите на агенцията за срок от 3 месеца.

Работодателят ще поема разходите по връщането на чужденеца в страната му. Глобата за лице, наело незаконно пребиваващ в страната чужденец, е от 750 до 7 000 лв., а при повторно нарушение – от 1 500 до 15 000 лв. За юридическите лица  санкцията е от 3 000 до 30 000  лв., а при повторно нарушение – от 6 000 до 60 000 лв.

Европейската комисия взе решение за въвеждане на синята карта за висококвалифицирани емигранти, по подобие на зелената карта на САЩ, още в края на 2007 г. Още тогава разчети на Брюксел посочиха, че за 20 години в общността ще има недостиг на опитни кадри в областта на машиностроенето и компютърните технологии. Европа пък ще се нуждае от над 20 милиона добре квалифицирани имигранти.

Външните министри на държавите – членки одобриха синята карта около година по-късно – в края на 2008 г. Преди принципното споразумение за въвеждането й до края на 2011 г. обаче България и Чехия изразиха резерви и опасения от "изтичане на мозъци” към старите членки на общността.