Бум на милионери в земеделието

Сред деветимата милионери в Добричка област, декларирали доходите си пред НАП за 2014 година, най-много са агробизнесмените, съобщават от местната приходна администрация. Най-богатите са обявили общо доход от над 15 000 000 лева, според обработените данъчни декларации, подадени от физически лица.

Най-заможният добруджанец е получил доходи от селскостопанска дейност в размер на 3 211 381 лева. Следващият по богатство също е придобил доходи от селскостопанска дейност в размер на повече от 2 100 000 лева. Още петима, чиято основна дейност е селскостопанска, са декларирали доходи от над 1 000 000 лева, посочва Красимир Павлов, експерт в звено "Комуникации". Другите двама милионери от Добрич са обявили доходи от трудови и приравнени правоотношения и от прехвърляне на права и имущество. В тазгодишната данъчна кампания милионерите в региона са с двама повече в сравнение с миналата година. Всички най-богати в Добричко са мъже, като най-младият е на 39 години, а най-възрастният - на 68 години, посочват от офиса на НАП.

Тази информация вероятно е смайваща за разните зеленчукопроизводители, животновъди и други земеделци, които едва свързват двата края и периодично изливат мляко, изхвърлят домати и друга продукция или демонстративно колят животни като протест срещу символичните евросубсидии, липсата на защита и на стимули от страна на  държавата.

Отдавна обаче се знае, че има една каста в агросектора - зърнопроизводителите, която получава лъвския пай от европейските субсидии в земеделието и ежегодно богатее. Така се родиха зърнените барони и, както се вижда, те ежегодно се умножават.

При предишното правителство имаше заявка, че през новия програмен период земеделските субсидии ще се разпределят по-справедливо - големите пари няма да отиват само в едните земевладелци, занимаващи се с добив на зърнени култури, а ще се разпределят и сред другите земеделски сектори, включително като бъдат насочени и към най- малките стопанства. Ще има ли такова преразпределие на ресурса, вече никой не отваря дума. Най-вероятно това ще стане ясно, когато Брюксел одобри програмата ни за развитие за селските райони - тогава ще разберем какво от дадените обещания е останало в крайна сметка  в нея и дали от 2016 г. ще се замогнат и други земеделски сектори.