И през първото тримесечие на 2014 г. българската икономика продължава да се възстановява, макар и с относително бавни темпове. От януари до март Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се увеличава с 1,1% спрямо година по-рано. Това показва леко забавяне на икономическия растеж. Забелязва се обаче известно съживяване на потребителското доверие и на инвестиционната активност, сочи анализ на известна консултантска група за април.
Докато през 2013 г. растежът се дължеше до голяма степен на външни фактори, в началото на 2014 г. вътрешното потреблението отбелязва ръст от около 3% годишно. Износът на стоки и услуги има по-малък принос за растежа през първото тримесечие, нараствайки едва с 1% годишно. Произведената земеделска продукция се свива, докато индустриалното производство отново отбелязва ръст от 3% годишно. Секторът на услугите продължава да расте бавно, но стабилно с 1% годишно.
За първите три месеца от годината е отчетен ръст на инвестициите от близо 3%, което се дължи най-вече на нарастването на вложенията в основен капитал. За сравнение през същия период на 2013 г. увеличението се равнява на едва 0,8%.
В същото време обаче се отчитат и някои не особено положителни развития. Инвестициите в основен капитал бележат спад в номинално изражение за 12-те месеца до март 2014 г. Измерени в пари, на 12-месечна основа инвестициите показват свиване с половин милиард лева до около 16.1 млрд. лв. На тази база не може да бъдем оптимисти за тенденцията на инвестициите в страната, пише3e-news.
Домакинствата са добавили нови 9% към своите спестявания през 2014 г. Бързият ръст на вложенията показва, че населението подхожда консервативно при разпределянето на семейния бюджет и продължават да трупа спестявания като "застраховка" срещу загуба на работа и доходи.
Това продължаващо натрупване на спестявания отразява и неблагоприятното състояние на пазара на труда. Както Европейската комисия така и Международният валутен фонд очакват безработицата да остане висока, а заетостта да нараства с минимални темпове.
Нарастването на депозитите при фирмите с 8,1% годишно показва, че те не изпитват непосредствена нужда от краткосрочно финансиране. От друга страна обаче, това сочи, че те все още се колебаят дали да инвестират в сгради, машини или оборудване. Все още е рано да се твърди, че излизаме от ситуацията на стагнация на инвестициите.
Земеделската земя се оказва един от активите с най-висока доходност през изминалата година. Търсенето й е все още високо, като през 2013 г. цената на земеделските парцели нараства с 9%, достигайки средно 594 лв. за декар. Най-чувствително поскъпват лозята – с 22% за годината, следвани от нивите (с 12%) и овощните насаждения – с 5.1%.
Прогнозата за цените на земеделските земи в дългосрочен аспект трябва да отчете, че все още секторът е беден на капитал (най-вече напоителни съоръжения). Това обяснява и някои значителни отклонения от средните цени в Европа, както и липса на конкурентност в някои земеделски под-сектори.