Бюрокрацията пречи най-много на усвояването на евросредства

Около 80% от българските компании считат тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти, за най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Това посочи днес зам.-председателят на БСК Камен Колев, който е и председател на Съвета за обществени консултации (СОК) към парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ).

На второ място сред проблемите пред усвояването на евросредствата се класира забавянето на плащанията по проекти, което се посочва от 70% от запитаните. Третият най-важен проблем, посочен от 67% от анкетираните, са неясните указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекти.

Други проблеми пред усвояването на евросредствата са свързани със:

− Липса на прозрачност при оценка на проектите (над 60%);

− Спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 55%).

− Необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%);

Нагласите на българския бизнес бяха представени посредством анкетно проучване за възможностите за усъвършенстване на управлението на европейските средства през новия финансов период (2014-2020 г.) по време на шестото заседание на СОК. Изследването е проведено в периода 28 юни – 5 юли тази година.

Темата на заседанието беше "Бъдещето на кохезионната политика – готови ли сме за предизвикателствата 2014-2020 г.?”. На срещата участваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, министрите на регионалното развитие Росен Плевнелиев и на еврофондовете Томислав Дончев, както и посланиците на Унгария и Полша.

Повод за провеждане на изследването е началото на полското председателство на ЕС, в което един от приоритетите е стартирането на дебата за Новата кохезионна политика на съюза. Въпросите в анкетата очертават предизвикателствата през настоящия период 2007-2013 г., които да не бъдат допускани през следващия.

Ето и още някои интересни резултати от проучването:

- 59% от фирмите са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове, 26% декларират, че се нуждаят от допълнителна информация, а 13% не се чувстват информирани;

- 46% от фирмите са били бенефициенти по оперативните програми, 13% отбелязват, че са кандидатствали, но не са били одобрени, 39 % от отговорилите не са кандидатствали, а над 52% възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период.

- Относно вариантите на управление на средствата от еврофондовете през следващия програмен период бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми, около 20% очакват повишаване на ефективността чрез аутсорсване на някои дейности към банките и неправителствените организации, а само около 18% са за запазване на статуквото.

- Независимо от желанието на бизнеса да се запазят съществуващите оперативни програми, предпочитанията са към ОП "Регионално развитие” и ОП "Околна среда” (52%, 54%), ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (48%), ОП "Транспорт”(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП "Административен капацитет” и ОП "Техническа помощ”.

- Относно работата на администрацията бизнесът най-често препоръчва разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите (в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите) и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти, респективно - 54% и 31%.