В България се създаде предпоставка за самонарастваща инфлация

"Политическият избор трябва да бъде категоричен, че са необходими вътрешни политики, които трябва да смекчат външния шок на енергийната инфлация, да се избегне рязко влошаване на ситуацията, свързана с индуцираната инфлация, която се самоподклажда, след като надхвърли 15% и достигна над 17% през август, ограничаване на риска от задълбочаване на спада в потреблението и увеличаване на безработицата".  

Това каза пред БНР проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.

По думите ѝ в страната се е създала предпоставка за самонарастваща инфлация:

"Свръхликвидността е инжектирана и в българската икономика. Но това, което ние допуснахме, е изключително лош енергиен мениджмънт и изключително забавяне на реформите в енергетиката. ... Войната в Украйна също допринесе, но енергийната инфлация се наблюдава от края на 2021 г. и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да потребяваме по-висока инфлация. Това изяжда доходите и намалява покупателната способност. Остава един висок риск за следващото полугодие".

Проф. Хубенова посочи, че е необходима икономическа емпатия, "която е изключително важна в тази военновременна обстановка, за да се удържи подклаждането на инфлацията":

"А не да се разсъждава, че чрез спекула и покачване на цените провалът на другите ще бъде мой успех. България трябва да премине към преосмисляне на поведенческите роли, които имат бизнесът, гражданите и обществото като цяло".

Бюджетът на България трябва да бъде балансиран, категорично заяви тя и добави:

"Страната тепърва има да предприеме решителни стъпки по отношение на капиталовите разходи, които са под 1/4 от планираните за тази година. ... Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 г. се основава на хипотезата за рецесия в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на рязък спад в инфлацията. Това би означавало относително забавяне на приходите в бюджета, докато разходите, без политическа воля, ще продължат да растат с вече планираните темпове".

Не трябва да се допуска месечният прираст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от допуснатата досега, подчерта проф. Хубенова.

"В България ще има забавяне на стопанския растеж през 2022 г., индуцирано и чрез каналите на международната търговия и инвестиция. Потреблението ще отбележи също значителен спад. Това, което България има да усвои, това са 8% от БВП, чрез Плана за възстановяване и устойчивост, но има изключителен пропуск да изпълним европейската дисциплина", коментира още тя.