Връзка България-Турция - следващата цел в Южния газов коридор

До една година има добър шанс да започне строителство на газовата връзка България-Турция, която е част от Южния газов коридор. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на 22-та среща на Конференцията на Енергийната харта, която се провежда в София, предаде econ.bg.

Евентуалното строителство на връзката с Турция обаче зависи от постигнатите договорености, напомни Трайков. Той каза още, че работата по другата междусистемна връзка в Южния газов коридор България – Гърция вече е в напреднала фаза. Провежда се проектиране на трасето, прави се ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда), има и план за доставка на тръби. Очаква се строителството да започне през 2013 година.

Интерконекторната връзка България-Гърция ще бъде първата инфраструктурна част от Южния газов коридор. Целта на този коридор от гледна точка на България е до 2020 година на българския пазар да няма доставчик с повече от 50% дял. Коридорът е част и от проекта "Набуко", който трябва да пренася газ от Каспийско море до Европа.

По време на срещата на Конференцията на Енергийната харта министър Трайков съобщи, че все още не е виждал резултатите от анализа на консултанта по проекта АЕЦ "Белене" - британската банка HSBC. Банката трябва да каже при какви сценарии проектът би бил рентабилен.

Министърът на икономиката посочи също, че България ще поиска още средства от Европейския съюз (ЕС) като компенсации за затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". ЕК вече съобщи, че дава 185 млн. евро за реакторите на АЕЦ "Козлодуй".

Договорът за Енергийната харта е подписан от 51 страни през 1991 година. Повечето от тях са ратифицирали хартата, целта на която е да създаде многостранна платформа за установяване на правилата за развитие на енергийния пазар, с фокус върху енергийната сигурност. В Енергийната харта участват страни от няколко континента, включително и Австралия. Сред тези, които са подписали хартата и след това са я ратифицирали, са страните от Европейския съюз и бившите Съветски републики - Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. Русия също е подписала хартата през 1994 година, но така и не я ратифицира. По време на газовия конфликт с Украйна през 2009 г. дори застана срещу договора.