Вторият заем за Гърция поставя страната в директно подчинение на кредиторите

38 специфични и изпипани до последния детайл реформи в гръцката данъчна, бюджетна и разходна политика са поискали кредиторите на Гърция като условие по отпускането на втория спасителен пакет от 130 млрд. евро за южните ни съседи.

Като част от заема еврозоната прие парите от ЕС да минават през специална сметка, която се контролира от Брюксел, а не от Атина. Оказва се обаче, че това далеч не е всичко – реформите, които банките и ЕС са поискали, са толкова всеобхватни, че на практика изграждат наново държавната и икономическата структура на Гърция.

Реформи на процеса на правораздаване, централизиране на здравното застраховане, завършване на пълен кадастър на земеделските площи в Гърция, инкорпориране на нова компютърна система за гръцките данъчни служби, промяна в начина на издаване на рецептите за лекарства и дори минимален праг на резервите от горива – всичко това е подробно описано в 90 страници от изисквания, пише "ФТ".

Всички реформи трябва да бъдат прокарани на държавно ниво – парламент, министерства и президент. Досега обаче Атина е прокарала единствено съкращенията от 300 млн. евро в пенсионната система и 325 млн. евро по отношение на други бюджетни разходи.

Сред най-наложителните реформи, включени от кредиторите, са съкращаване на държавни разходи от 1,1 млрд. евро за фармацевтичния сектор, завършване на 75 процедури на пълен одит и 225 процедури на одит за ДДС на големи данъкоплатци в Гърция и либерализация на сектори като например салоните за красота, туристическите гидове и центровете за диети.

"Подобна програма се прилага за държави, които са на дъното в развитието си", коментира Муджтаба Рахман, анализатор в Eurasia Group.

В момента около 55% от малките и средните предприятия в Гърция твърдят, че са изправени пред фалит заради новите мерки.