Гурбетчиите си купуват основно имоти у нас

Намаляването на преводите от чужбина заради кризата ще се отрази както на стандарта на живот, така и на макроикономическите показатели като цяло, смятат икономистите на БАН.

Българските емигранти продължават да изпращат пари у дома, въпреки кризата в Европа и САЩ и общия спад на икономическата активност и заетостта.

Преводите от чужбина имат все по-голямо значение не само у нас, но и в редица страни на Югоизточна Европа, заяви проф. д-р Искра Христова-Балканска по време на Международната конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.

Според нея в Молдова и Албания, например, парите от емигранти са около 40% от БВП, като по-голямата част се изразходват за дрехи и храна, 10% – за образование и спестявания и само 5 на сто за инвестиции или за подпомагане на частния бизнес.

В България парични преводи от емигрантите се използват основно за закупуване на недвижими имоти, отчитани като преки чуждестранни инвестиции, подчерта проф. Христова-Балканска.

Освен че допринасят за икономическия растеж, по-високи доходи на част от населението и заетостта, парите от емигрантите имат и някои отрицателни ефекти върху икономиката. От една страна, притокът на свежи пари от емигранти намалява стимулите за търсене на работа, а от друга – увеличените разходи за потребление оказват натиск върху цените на вътрешния пазар, обезценяване на местните стоки и услуги и ръст на инфлацията.

Паричните трансфери могат да компенсират временни финансови липси, но съвсем не могат да подменят загубите от изтичането на високо квалифицирани кадри, подчертаха участниците в конференцията. Според експертите значителното изтичане на мозъци от България се дължи основно на икономическите фактори, като например липсата на перспективи пред младите хора за кариера у нас.

Паричните  преводи от трудовата миграция са важен двигател на вътрешно търсене  в България, но намаляването на обема им заради кризата ще понижи стандарта на живот на много домакинства и ще предизвика допълнителни затруднения с негативен ефект върху макроикономическите показатели като цяло, смятат експертите.