Определено България върви напред и мога да кажа, че бавно, постепенно с мъчение, но крачка по крачка забогатяваме и стигаме ниво, което не сме имали, и затова не знаем как да се държим. Обективните данни показват, че все повече хора излизат от бедността, непопулярна гледна точка е, но България върви напред икономически.
Това коментира икономистът Димитър Събев от Института за икономически изследвания на БАН, в интервю пред БНР.
В предаването "Неделя 150" той коментира проекто бюджета на страната за 2025 г. И е категоричен, че мина времето да сме държава на ниски данъци, защото реалността е друга.
"Това е само политическо говорене и държавата ще намери по един или друг начин да ги вдигне, дали данъците или осигуровките, то е едно и също", прогнозира Димитър Събев.
"Няма преекспониране на бюджета за дефицита и няма чак такава тревожност. Нещата са планирани с 2% дефицит досега, без да са извършени всички плащания, ще станат 3 към края на годината. Сигурен съм, че МФ ще направи нужното да не прескочи този праг. Стигнахме до БВП 200 млрд. лв. и 3% са 6 млрд. лв. Колкото и да не се вярва българската икономика се развива. България е една от най-консервативните страни в ЕС във финансово отношение, просто светът, в който живеем е такъв, не че България е разточителна. Европейските държави и Великобритания изливат държавни пари в икономиката, ние ще останем ли конкуретоспособни", посочи икономистът.
Той смята, че като общество, защото икономиката и финансите на държавата не са като счетоводството на едно домакинство, да се знае, че изхарчените пари трябва да бъдат инвестирани, така че икономиката да не изостава.
И като пример посочи, че се сравняваме с Румъния:
"Тя вече излиза от статуса на периферия в ЕС. В последните години дефицитите достигнаха 86 млрд. евро, поставят икономиката си на други основи - строят пътища. А България е била 10 пъти по-икономична от Румъния."
И заяви:
"За мен най-страшният проблем е демографския. Ние вече минахме момента, в който можеше данъците да не се вдигат. Структурно България не може да се върне в състоянието на ниските данъци. От 2019 г. България малко се придвижи с малко по-нормални разходи - заплати на учители са нормални, средства за ремонти, пенсиите се вдигнаха. Нещата се закрепиха, това ниво не може да се поддържа със сегашните приходи. Политическите партии добре го знаят това и финансистите им са наясно, че не може да продължава."
Според него добро впечатление е направило вдигането на акциза на цигарите и изчислил, че "българският бюджет ще увеличи приходите с 1,4 млрд. лв. за 3- годишен период, ако се придвижи акцизът ни като в Румъния".
"Доказано математически и статистически е, че страните с ниски данъци са по-малко привлекателни за чужди инвеститори. Те искат добри публични услуги, хубави пътища и добре образовани кадри. Има и нещо друго, като кажеш - "данъците ми не са ниски, но са ок и съответстват на услугите", ставаш по-активен гражданин и си готов да отидеш при министъра и кажеш - "какво си направил". С ниските данъци е политическо говорене и далеч от реалността", коментира Димитър Събев.
Според него дискусията трябва да бъде, как увеличението на данъците да стане справедливо.
И посочи, че в България са ниски приходите от минните компании:
"Всичко, което взимаме от големите компании, извличащи злато и мед е 28 – 29% от техните приходи. Една страна в Латинска Америка ще събере 35 – до 40%, ние облагаме дейността на минните компании по-малко от една латиноамериканска или африканска държава. Нашето данъчно облагане е неадекватно ниско", посочи икономистът от БАН.
Събев е направил изследване за 150 държави в света, то показва, че има корелационна зависимост, доказана е връзката, статистически потвърдена, където има по-големи данъци има повече щастие.
"Не да стигнем до крайности, но като общество да говорим за по-добри публични услуги, за да бъдем нормална европейска държава, както са го искали на 10 ноември 1989 г., родителите ни и възрожденци. Същото нека го поискаме сега. И методите не са с бунтове пред Народния театър, а с малко по-високи данъци и с по-добри публични услуги, пътища и подотчетност на държавните органи", препоръча той.
И е убеден, че с 8% здравна осигуровка, здравеопазването ни е достъпно, а качеството на услугата?