Бюджет 2014 е подготвен от екипа на Министерство на финансите по нова фискална методика, която е задължителна за всички държави членки на Европейския съюз. По този начин през следващата година по-лесно ще може да се види, а впоследствие и да се контролира, къде се насочват държавните пари, как те се стопанисват и най-вече как се харчат средствата.
Най-вероятно в много от разходните пера на държавния бюджет ще настъпят промени - първо при приемането му от Министерски съвет, а след това и между първо и второ четене на законопроекта в парламента. Особено, като се има предвид желанието на управляващите за повече социални харчове, въпреки че за социално осигуряване и подпомагане са планирани най-много разходи. Те са в размер на 11,26 млрд. лева, които съставляват 13,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).
В крайна сметка с новите правила публичните финанси на страните от ЕС ще се следят под лупа. Изискванията бяха въведени с новия Закон за публичните финанси (ЗПФ), който замени Закона за устройството на държавния бюджет. Основната цел на приетия на 31 януари 2013 г. от предишното Народно събрание ЗПФ транспонира в нашето законодателство евродиректива от 8 ноември 2011 г., която определя много строги бюджетни рамки на държавите членки.
При неспазване нарушилата странаще бъде санкционирана, като спиране на субсидиите по някоя или повече от оперативните програми.
Заради повишените социални разходи Министерството на труда и социалната политика (МТСП) тази година има най-голям бюджет от всички министерства, който възлиза на 1,061 млрд. лева. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от социалния министър през 2014 г. е 972,430 млн. лева, а новите задължения за харчове, които могат да бъдат натрупани догодина, не бива да превишават 961,130 млн. лева.
Бюджетът на дългогодишния лидер по отпускане на държавни пари МВР е свит с 13,6% до 999,6 млн. лева, но това е най-вероятно заради преминаването на ГДБОП към ДАНС и създаването на две нови силови служби извън структурите на МВР.
С най-малък бюджет е Министерство на околната среда и водите. За следващите три години са планирани по 43,954 млн. лева на година.
Пари за общините
От проектобюджета за догодина местната власт не би трябвало да е недоволна, тъй като получава 81,5 млн. лева повече спрямо 2012 г. по т. нар. бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет или общо 1,988 млрд. лв.
На общините е дадена възможност и да харчат повече за местни дейности. Делът на този вид разход през 2014 г. е разчетен на 52% от общите разходи на кметствата.
Буфери има
Въпреки появилите се критики, че не са планирани никакви буфери, по-внимателното вглеждане в проектобюджета показва, че такива са предвидени. От следващата година отново се връща принципът да се задържат част от планираните разходите и трансфери от държавния бюджет. Подобно ограничение имаше преди няколко години, но тогава то беше за 10% от разходите на ведомствата и общините, докато за 2014 г. е предвидено да се задържат до 5% от планираните средства, които ще бъдат получени с последните за годината трансфери.
Реален буфер са и средствата, заложени в инвестиционните програми. В случай, че има неизпълнение на приходите, се съкращават предвидените инвестиции. Като буфер винаги са се използвали и средствата, определени за съфинансиране по европейските програми, откакто България е член на ЕС.
Бюджетна новост – секторните политики
Друга новост в Бюджет 2014 са определените средства за секторни политики, а как те ще бъдат изразходване е отговорност на министрите. Например в МТСП има заложени най-много секторни политики, като най-много разходи са предвидени за Политика в областта на социалното включване (593,453 млрд. лева), следвана от Политика в областта на хората с увреждания (181,092 млн. лева) и Политика в областта на социалната закрила и равните възможности (169, 348 млн. лева). Предвидените за трите политики разходи съставляват над 88% от всички разходи на социалното ведомство.
Вижте какви са строгите евроограничения за харчене на публични средства в Econ.bg.