ЕЦБ нахока България заради разгласяване на банковата тайна за лица и фирми

България не спазва задълженията си да се консултира с Европейската централна банка (ЕЦБ) по национални законопроекти, гласи годишният доклад на банковата институция. Конкретният повод е приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, публикуван в "Държавен вестник" от 3 юли 2015 г. С него се регламентира публичното оповестяване на банковата тайна за физически и юридически лица в случаи на производство в несъстоятелност на банка. Те позволиха на синдика на банката да оповестява публично лицата - физически и юридически, на които са предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от тези, прилагани към останалите вложители, ако тези лица са извършили сделки със своите влогове след поставяне на банката под специален надзор.

Критиката на ЕЦБ е насочена към спешните промени в Закона за бнките, приети миналата година, заради фалита на КТБ.

За цяла Европа са отчетени общо 17 случая на неспазване на задължение, които са преценени като "очевидни и съществени". Сред тях попада и българският казус.

"Народното събрание на Република България не се консултира с ЕЦБ по изменения в Закона за кредитните институции и в други закони, което поражда опасения относно възможно накърняване независимостта на централната банка", пише в доклада.

"Значителен бе броят на случаите, в които ЕЦБ консултира национални органи относно новите задачи, възложени на националните централни банки (НЦБ), включително ролята им на национални органи за преструктуриране, във връзка с функционирането на национални механизми за преструктуриране на банки, схеми за гарантиране на депозити, регистри на банкови сметки, централен кредитен регистър, кредитен посредник, регулиране на финансовия лизинг и дружествата за придобиване на кредити и защита на потребителите", пише в годишния доклад.

Забележки има още към Хърватия за закон, фиксиращ валутния курс при месечни вноски по кредити, деноминирани в швейцарски франкове; към Гърция, която не се е е консултирала с ЕЦБ за краткотрайната банкова ваканция; към Унгария, че не се е консултирала за нови правни актове, свързани със създаването на извънреден фонд за гарантиране на инвестициите, мерки за несъстоятелност на физически лица и превалутиране в унгарски форинти на някои потребителски кредити, деноминирани в чуждестранна валута. Критики понасят и Португалия и Словакия за различни законопроекти, които не са консултирани с ЕЦБ.

Основни изводи в доклада за 2015 г. на ЕЦБ

За икономиката на еврозоната 2015 г. беше година на възстановяване. Инфлацията обаче запази низходящата си тенденция. При тези условия ключов въпрос за еврозоната през 2015 г. беше засилването на доверието: доверието на потребителите, за да нарасне потреблението; доверието на предприятията, за да се възобновят наемането на работна ръка и инвестициите; и доверието на банките, за да се увеличи отпускането на кредити. Това беше от съществено значение за подпомагане на възстановяването и осигуряване на връщането на инфлацията към целевото равнище под, но близо до 2%.

С напредването на годината действително започна да се забелязва укрепване на доверието. Вътрешното търсене замести външното като двигател на растежа, подпомогнато от нарастващото доверие на потребителите. Кредитната динамика започна да се подобрява за еврозоната като цяло. Продължи да се увеличава заетостта. А страховете от дефлация, които бяха обхванали еврозоната в началото на 2015 г., се разсеяха напълно.

Както описваме в тазгодишния Годишен доклад, ЕЦБ допринесе за това подобряване на условията по два основни начина. Първият и най-важен е посредством нашите решения по паричната политика. През годината ние предприехме решителни действия, за да отблъснем заплахите за ценовата стабилност и да гарантираме закотвяне на инфлационните очаквания. Това започна през януари с решението ни да разширим програмата за закупуване на активи. Продължи с различните корекции на програмата през годината, като например разширяването на списъка с емитенти, чиито ценни книжа са допустими за закупуване. И завърши с решението ни от декември да понижим допълнително лихвения процент по депозитното улеснение до още по-ниско отрицателно равнище и да рекалибрираме покупките на активи.

Тези мерки се оказаха ефикасни. Условията за финансиране бяха облекчени значително, като лихвените проценти по банковите кредити в еврозоната спаднаха с около 80 базисни точки от средата на 2014 г. насетне. Като отражение това е еквивалентно на еднократно понижаване на лихвените проценти със 100 базисни точки при нормални условия. Растежът и инфлацията също бяха повлияни благоприятно. Според оценката на експерти на Евросистемата, без програмата за закупуване на активи (включително пакета от мерки от декември) инфлацията щеше да бъде отрицателна през 2015 г., с повече от половин процентен пункт по-ниска през 2016 г. и с около половин процентен пункт по-ниска през 2017 г. Програмата за закупуване на активи ще повиши БВП на еврозоната с около 1,5 процентни пункта през периода 2015–2018 г.

В края на годината рекалибрирахме политиката си поради нови неблагоприятни фактори в глобалната икономика, които влошиха перспективите за инфлацията. Тези неблагоприятни фактори се засилиха в началото на 2016 г. и наложиха по-нататъшно разширяване на мерките в нашата позиция по паричната политика. През март 2016 г. Управителният съвет реши да разшири програмата си за закупуване на активи както по отношение на нейния обем, така и като състав (включвайки за първи път корпоративни облигации), да понижи допълнително лихвения процент по депозитното улеснение, да въведе нова поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране със силни стимули за банките да предоставят кредити, и да засили ориентирите по паричната си политика. Тези решения отново потвърдиха, че дори когато сме изправени пред глобални сили, тласкащи към дезинфлация, ЕЦБ не се примирява с прекомерно ниската инфлация.

Нейният втори принос за доверието през 2015 г. беше да предприеме мерки срещу заплахите за целостта на еврозоната. Тези заплахи бяха свързани главно със събитията в Гърция от първата половина на годината. Несигурността около ангажимента на новото правителство към програмата за макроикономически реформи доведе до това, че и банките, и правителството загубиха достъп до пазара, а вложителите засилиха тегленето на свои средства от банките. Евросистемата осигури на гръцката банкова система спасителен пояс посредством спешната помощ за осигуряване на ликвидност.

ЕЦБ, в съответствие с правилата си, действа напълно независимо. Това означаваше, от една страна, да сме сигурни, че не предоставяме парично финансиране на гръцкото правителство и че отпускаме заеми само на банки, които са платежоспособни и разполагат с достатъчно обезпечение, а от друга страна, да гарантираме, че решенията, които могат да имат мащабни последици за еврозоната, се вземат от легитимни политически органи. Подходът, който следвахме, беше изцяло в рамките на нашия мандат: той беше съобразен със задължението ни по отношение на единната валута, определено от Договора, а ние изпълнявахме това задължение в рамките и разпоредбите на нашия Устав.

Макар че рисковете от съдбоносни събития в крайна сметка бяха предотвратени благодарение на споразумението между Гърция и другите държави от еврозоната относно трета програма, случаят открои уязвимостта на еврозоната и потвърди нуждата от завършване на паричния съюз. За тази цел, като един от така наречените "петима председатели", през юни 2015 г. аз участвах в изготвянето на доклад, в който се излагаха конкретни предложения за по-нататъшно реформиране на институционалната структура на еврозоната. Ако искаме да постигнем по-стабилен съюз – и да избегнем пренатоварването на централната банка, – тези предложения трябва в крайна сметка да се превърнат в действия.

И накрая, през 2015 г. ЕЦБ укрепи и доверието в собствените си процеси на вземане на решения, засилвайки прозрачността и управлението. През януари започнахме да публикуваме съобщения за заседанията ни по паричната политика. Това даде на външния свят по-ясна представа как протичат разискванията ни. Освен това започнахме да публикуваме решенията за спешна помощ за осигуряване на ликвидност и съответния ѝ обем, както и данни за салдата на ТАРГЕТ2 и графиците на членовете на Изпълнителния съвет. Във време на нестандартна парична политика тези стъпки за увеличаване на прозрачността са от съществено значение за осигуряване на пълната ни отчетност пред обществеността.

Управлението ни също беше подобрено посредством проект, който има за цел да оптимизира функционирането на ЕЦБ с въвеждането на нови задачи и изправянето ни пред нови предизвикателства. През 2015 г. започнахме да изпълняваме някои от препоръките по проекта, например като назначихме за първи път главен директор по услугите, който да допринася за вътрешната организация на банката.

2016 г. ще донесе не по-малко предизвикателства за ЕЦБ. Изправени сме пред несигурност по отношение на перспективите за световната икономика. Изправени сме все така пред дезинфлационни сили. Изправени сме и пред въпроси за посоката, в която върви Европа, и за устойчивостта ѝ срещу нови сътресения. В тези условия нашата посветеност на мандата ни ще продължи да бъде котва за доверието на европейските народи.

Франкфурт на Майн, април 2016 г.

Марио Драги Председател

Целият доклад може да се прочете на https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/html/ar2015.bg.html