Европарламентът реши данъкоплатците да не спасяват банки

Европейският парламент прие три нови мерки, с които се гарантира, че банките няма да разчитат данъкоплатците да ги спасяват. Две от мерките са свързани с банките в затруднено положение, а третата гарантира, че кредитните институции, а не данъкоплатците, ще гарантират депозитите под 100 хиляди евро.

Тези мерки допълват вече съществуващия единен банков надзор и придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз, пише "Труд".

Парламентът постигна значителен напредък при преговорите с финансовите министри на държавите членки, особено по отношение на правилата за създаването на единния европейски механизъм за преструктуриране и свързания с него фонд, финансиран от банките, в който се очаква да постъпят общо 55 милиарда евро, подчерта докладчикът по темата Елиза Ферейра (С&Д, Португалия).

Това до голяма степен ще намали възможността за политически игри, които биха могли да блокират определени действия по отношение на банките, и ще гарантира, че фондът може да бъде основан по-бързо и да се използва по-справедливо.

В директивата за възстановяване и оздравяване на кредитните институции, работата по която беше водена от Гунар Хьокмарк (ЕНП, Швеция), депутатите ясно записаха, че всяко потенциално използване на публични средства трябва да става при спазването на строги процедури.

Според докладчика Петер Симон (С&Д, Германия), актуализирането на правилата за гарантиране на депозитите ще позволи на вложителите да получават парите си обратно много по-бързо, когато дадена банка се намира в затруднено положение. Банките ще трябва да вложат в гаранционни схеми реални средства — поемането на ангажименти само по себе си няма да бъде достатъчно.

Банките трябва да поемат загубите и да поддържат"спасителни" фондове

По време на икономическата криза загубите, които много банки понесоха, бяха прехвърлени на гърба на данъкоплатците и не се отразиха значително на стойността на банковите активи. Инструментът за рекапитализация чрез вътрешни източници, залегнал и в двата нормативни акта за оздравяване на банковия сектор, ще гарантира, че собствениците на банките (акционерите) и кредиторите им (облигационерите) ще бъдат сред първите, които ще претърпят загуби, ако банката изпадне в затруднено положение.

Двaта нормативни акта за оздравяване на банковия сектор ще изискват от банките да финансират и резервни фондове за покриване на по-нататъшни загуби след използването на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници.

В следващите 8 години страните, участващи в банковия съюз (всички страни от еврозоната и страните извън еврозоната, доброволно присъединили се към него), ще създадат единен фонд за преобразуване на проблемни банки в размер на общо 55 милиарда евро, който ще се финансира чрез вноски от кредитните институции в тези страни.

Страните извън банковия съюз ще трябва, в рамките на 10 години, да създадат свой собствен фонд, който също ще се финансира с вноски от кредитните институции в тези страни и който трябва да бъде възлиза на 1% от гарантираните депозити.