Европейският съюз е най-големият производител на вино в света. Той осигурява около 60% от световното производство. Секторът обаче страда от дисбаланс на търсенето и предлагането, поради което властите в общността се разбраха за създаването на реформа, която да върне баланса.
Целта беше подобряването на конкурентоспособността на винопроизводителите. Конкретните мерки бяха въведени с решение на съвета през 2008 година. Двете основни разходни пера са изкореняване и преструктуриране и конверсия на лозята. За изкореняването са отпуснати 1,074 млрд. евро за три години, а за конверсия – 4,2 млрд. евро.
Сега от Европейската сметна палата направиха преглед докъде стигнаха нещата с реформата. Основният извод е, че наложените действия дават резултат.
През последните 12 години се наблюдава значително понижаване на консумацията на вина в ЕС, като най-видимо това е в държавите, които са основни производители – Франция, Италия и Испания. Това е един от основните изводи в доклада на институцията.
Данните показват още, че вносът на вино в общността се увеличава, при това в по-големи темпове от износа.
Коментарите на Сметната палата, са че ако се наложи продължаване на мерките за изкореняване да се взимат предвид допълнителни критерии за допустимост, така че да не бъдат унищожавани модернизирани лозови масиви. В този случай критериите трябва да се прилагат спрямо насажденията, а не само спрямо самите производители.
От институцията препоръчват още и съгласуване на политиките. От една страна ЕС финансира изкореняването с цел намаляване на излишъците от произведеното вино, а от друга – мярката за преструктуриране и конверсия води до увеличаване на добивите и съответно – до произведени по-големи количества вино.
При липсата на нови пазари това е в противоречие на реформата за постигане на баланс, допълват още от Сметната палата.