За пръв път в историята на страната основната лихва е нула, обяви Българската народна банка. Процентът влияе най-вече върху просрочените задължения, уточняват от БНБ. Какво обаче означава нулевият рекорд за кредитите, разясни по Нова телевизия кредитният консултант Тихомир Тошев.
БНБ просто регистрира какво се случва на банковия пазар. Само около 80% от депозитите, събрани от банките, са раздадени обратно в кредити. Сигналът, който дава основният лихвен процент: "В банковата ни система има много пари!", заяви експертът.
"Ако ще теглите заем от банка, основният лихвен процент, равен на нула, няма да ви поощри особено. Приносът му при потребителските кредити е, че им слага таван, т.е. досега лихвите и разходите по заемите за година не можеха да надвишават 50,06%, а сега, при нулев основен лихвен процент, не трябва да са повече от точно 50%", посочи той.
По думите му масовите потребителски кредити се движат между 7,5%-12,5%, което е много далеч от 50%, затова тази нула няма да повлияе на лихвите върху потребителските кредити.
Нулата обаче има значение за просрочените данъци към държавната и местната хазна, отбеляза Тошев. И даде пример: "Ако не платите 100 лв., натрупани през миналата година, върху тях няма да се начисли лихва от 10 лв. и 10 стотинки, според стария лихвен процент, а ще ви се спестят стотинките по новия".
От началото на годината БНБ въведе отрицателни лихви по парите, които банките държат на трезор, за да ги стимулира да отпускат кредити и да не задържат живи пари в системата.
Според икономистите банките държат пари в системата заради предстоящите стрес тестове тази година. Очаква се стрес тестовете на българските банки да приключат в началото на август. До средата на февруари трябва да е готова методологията, по която ще се оценява качеството на активите им.