Заводите ни спират да работят

Българските заводи спират да работят. Това се прави в знак на протест срещу очакваното драстично увеличение на цените на електроенергията за бизнеса, което планира Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 юли. Големите работодателски организации излязоха с обща протестна декларация, изразяваща несъгласието им с очакваното поскъпване, политиката на регулатора, както и нелогичното управление на енергетиката в България. Зад документа застават Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

"Въпреки активно изразяваната от нас позиция срещу планираното поскъпване на електроенергията от 01 юли 2015 г. с между 13% и 20% за преобладаващата част от предприятията в България и настояването ни да се въведат европейските политики и най-добри практики в сектор "Енергетика", към момента не получаваме аргументирани отговори на поставените от нас въпроси. Ето защо ние, всички работодателски организации в България, единодушно и категорично заявяваме, че не желаем повече да плащаме за кражбите, разхищенията и некадърността в българската енергетика!", пише в декларацията. Според АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ с непремерени действия страната се тласка към мащабни макроикономически проблеми, в т.ч. значителен спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата дори в краткосрочен план. За да не бъдат допуснати тези проблеми, всички предприятия, членуващи в 4-те организации, ще започнат протестни действия. Началото ще бъде поставено следващия петък, 26 юни, когато заводите ще спрат работа за 1 час. Протестите ще продължат всеки следващ ден, ако държавата и компетентните органи не седнат на една маса с работодателските организации и не изпълнят техните искания за прозрачна, справедлива и пазарна политика за определяне на цените на електроенергията у нас.

Сред поставените от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ въпроси са:

• какви са истинските причини, довели до натрупани дисбаланси в сектора?

• държавна помощ ли е наложеният ни модел за субсидиране на ВЕИ, високоефективните

• комбинирани производства и дългосрочните договори за изкупуване?

• защо размерът на фиксираната и регулираната от КЕВР част от крайната цена на

• тока в България е сред най-високите в Европа (само в Дания е по-висока, а в останалите страни – между 2 и 8 пъти по-ниска)?

• правомерни ли са получените преференции за ВЕИ?

• защо в една пазарна икономика неприсъща част от социалната политика се прехвърля на гърба на предприятията и продължава политиката на кръстосано субсидиране на битовите абонати за сметка на стопанските потребители, като във всички европейски страни индустрията плаща между 2.5 и 4 пъти по-ниски цени?

• защо за малките и средни предприятия няма и сигнал за загриженост по отношение на влиянието от повишаване на цените на електроенергията?

• къде е оценката на въздействието върху икономиката от увеличението на цената на

• електрическата енергия за стопанско потребление?

• защо продължава очевидно некадърното управление на държавните дружества в сектора – ограбвани чрез неефективен, но високоплатен труд със средна месечна издръжка – заплата и осигуровки на едно лице – над 3500 лв.?

• какви са приоритетите за България – износ на евтин ток за 770 млн. лв. или износ на продукция за над 43 млрд. лв.?

За отговор на тези и други въпроси от страна на държавата и компетентните органи настояват от 4-те работодателски организации. "Всъщност, вместо ясни, аргументирани и законово обосновани отговори, получаваме демонстративен отказ за диалог и нежелание за реализация на каквито и да е реформи в сектора", се казва в декларацията. Авторите й настояват да се продължи задълбочено аналитично обсъждане до края на годината и да се даде задоволителен отговор на поставените от тях въпроси, като според резултатите да се предприемат и жизнено важни реформи.