Заделяме малко за научна и развойна дейност

Като дял от Брутния вътрешен продукт (БВП) средствата, които се отделят за научна и развойна дейност в България, са близо четири пъти по-ниски от средното за ЕС. Това сочат данните от социологическо проучване на "Алфа рисърч" относно нагласите на българския бизнес да инвестира в научни разработки на наши учени.

Данните бяха представени от Боряна Димитрова на икономически форум на тема "Бизнесът и българската наука. Инвестиции и сътрудничество", съобщи Агенция "Фокус".

Изследването е проведено в периода 1-16 ноември тази година. Обхванати са 76 големи фирми с над 100 души персонал и 30 фирми с персонал между 50 и 100 души.

Според данните финансирането на научни изследвания и разработки от бизнеса в България е около два пъти по-ниско, отколкото финансирането от страна на бизнеса в останалите държави членки.

За 2008 г. средната стойност на разходите за научна и развойна дейност на 27-те страни членки на ЕС е 1,9 % от БВП. През същата година в България тези разходи представляват едва 0,49 % от БВП.

Средно 54,6 % от разходите за научна и развойна дейност на страните членки са финансирани от бизнеса, по данни от 2006 г. За същата година в България бизнес секторът финансира само 27,8% от разходите за наука.

За сравнение делът на разходите за научни изследвания и разработки от БВП в Япония е 3,44%, в САЩ – 2,76 %, което е чувствително по-високо от средното за ЕС. Този по-висок дял до голяма степен е свързан и с високия процент на разходите за наука на бизнес организациите – в Япония той е 76%, а в САЩ – 64%.

46% от средните и големи фирми в България заявяват, че са взаимодействали с научни институции. Най-често обаче основата на това взаимодействие е привличане на експерти. Закупуването или използването на български научни разработки е по-рядка практика. 54 % от фирмите не са сътрудничили по никакъв начин с научни или образователни институции.