09:54
Участъците са между Благоевград и Крупник и от Кресна до Сандански и са съответно с дължини 24 км и 23 км.
"Искаме да убедим Европейската комисия (ЕК) да одобри апликационните форми за пътните участъци още тази година, с което ще може да започне работата по тях”, обясни заместник-министър Киров.
Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП), която отговаря за обекта, има готовност да обяви търговете за избор на строител до края на 2014 г. Предвижда се изграждането им да започне през 2015 г. Целта на отделянето е да не се забави проектът, който се финансира от ОП "Транспорт” 2014–2020 г. Закъснение може да има заради преразглеждане на проекта за тунелната част, за което настоява строителният бранш.
"Предложенията им са изключително интересни и ние ще обърнем сериозно внимание на това”, коментира зам.-министър Киров. Предстои да се видят подробните обосновки, както и да се проведат множество разговори с бранша, националната компания и Брюксел. Киров посочи, че всякакви решения ще бъдат взети заедно с ЕК, като това няма да става прибързано.
"Аз напълно разбирам притесненията на колегите, те бяха и мои, когато поех ръководството на оперативната програма, защото тя е изключително зависима от този проект”, обясни още Киров. И допълни, че ако 40% от бюджета на програмата отидат за един проект, излиза, че "слагаме всичките си яйца в една кошница”. Освен това се ограничават средства за други приоритетни обекти, каквито са например скоростният път към Видин и АМ "Хемус”.
Според строителния бранш алтернативата на 15-километровия тунел през Кресненското дефиле е модернизация и разширение на съществуващия път до четирилентов с проектна скорост 90 км/час. Подобно предложение е разработено още през 2001 г.
"Мотивите трябва да бъдат разгледани в тяхната цялост, както и да бъдат обсъдени различните технически възможности и тяхната осъществимост”, обясни заместник-министърът, цитиран от в. "Монитор".
"Дебатът е изключително важен и полезен, защото има недостиг на публични средства за развитието на инфраструктурата. Предстои да бъде установено дали има възможност за преразглеждане. Проучват се процедурните въпроси за новото обсъждане, защото това е много сложен въпрос”, добави Киров.
