Земеделието е в режим на оцеляване. Докога?

Никаква дългосрочна визия за сектора няма смисъл, ако българските фермери не наваксат с изоставането си от европейските

по статията работи: Ростислава Иванова | 04.06.2015 | 15:09
Земеделието е в режим на оцеляване. Докога?

Каквото и да си говорим за дългосрочни визии за развитие на земеделието в България, те няма как да се осъществят, защото мотото на земеделието е "несигурност"  в контекста на климатичните промени и федерализираната селско стопанска политика в Европейския съюз. Това заяви зам.-министърът на земеделието Васил Грудев на обществена дискусия  за развитието на агросектора в условията на глобалните климатични промени  с участието на експерти от Световната банка и бившия еврокомисар по земеделието Дачиан Чолош.

"Идеята за дискусията е доста по-дълбока от това да си говорим за сегашните и утрешни приоритети, особено в контекста на климатичните промени. По-скоро трябва да си говорим необходимост от засилване на  конкурентноспособността на българските земеделски производители на фона на тези изменения", посочи Грудев.

Думите му бяха в отговор на отправената от Чолош препоръка към България, че страната не би могла да развива успешно земеделие в дългосрочен план – до 2050 г., без да е начертала ясна визия с оглед на климатичните изменения.

Българските фермери са половин век след колегите си от Европа

Васил Грудев пък смята, че на първо място трябва да се постигне изравняване на изоставащите земеделски сектори у нас, като зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и биопроизводство. Това трябва да стане със субсидии от ЕС, но и с повече национални доплащания.

Старите страни-членки са имали 40 години преднина да стимулират тези производства и сега нашите производители се нуждаят от повече подкрепа, за да достигнат средно европейско ниво, категоричен бе зам.-министърът, като допълни, че фокусът на помощта ще е към тези производства до 2020 г.

Получавайки обвързана подкрепа, животновъдство, производство на плодове и зеленчуци и биопроизводство, ще получат тласък, за да се конкурират с европейските. Като приоритетен сектор с бонуси ще се считат и проектите, които дават качествено предимство за развитие на земеделието, обясни Грудев.

"За съжаление, говорим за първи стъпки към изравняване на неравенствата в конкурентноспособността на тези български производства. Без това след 2020 г. няма да имаме земеделие в България", заключи зам.-агроминистърът.

Искаме общи правила в ЕС за държавно подпомагане на закъсалите сектори

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева  призова за въвеждане на общи европейски правила за подпомагане на фермерите от бюджетите на страните-членки на ЕС. Само така ще има равнопоставеност на общия пазар на земеделска продукция, тъй като по-богатите държави от общността имат възможност да подпомагат повече фермерите, за разлика от бедните страни-членки като България. "Няма да искаме останалите членки да намалят държавните си помощи за земеделците. Въпросът е да поискаме условия, които биха ни защитили", каза Танева. След което посочи, че в края на годината изтича последният срок, даден на България от Брюксел, за да модернизира млечните ферми по изискванията на евростандартите.

Като се има предвид критичното състояние на сектор "Мляко" заради отпадане на квотите за млечната суровина в ЕС и търговското ембарго, наложено от Русия, както и последвалия срив в цената на млякото, фермите ни няма да се справят с изискването, смята Танева. Тя изключи възможността ЕК да даде на страната още една отсрочка: "Няма никаква възможност България да поиска отново дерогация". Тепърва държавата ще прави проверка колко ферми ще бъдат закрити, защото не са въвели високите хигиенни правила на ЕС.

Предизвикателствата пред земеделието до 2050 г.

Чолош очерта предизвикателствата пред света до 2050 г.:

-Осигуряване на продоволствие за 9 милиарда души в света през 2050 г., тъй като независимо от икономическата криза търсенето на храна ще нараства;

-Климатичните промени задължават да произвеждаме с конкретни природосъобразни мерки, защото почвената плодородност не се възпроизвежда;

-Да се научим да действаме в условията на по-конкурентен и отворен свят;

-Нестабилността на пазартите ще се превърне в текуща реалност;

-Икономическата криза ще се изразява в достъп до кредитиране, енергийни разходи, публични финанси в подкрепа на агросектора; разрешимост на въпроса с прехраната и др.

За да се адаптира към тези предизвикателства, през последните години Общата селскостопанска политика (ОСП) е извървяла еволюцията - от контрол на пазара - към подкрепа на цените - към подкрепа на доходите. Така в рамките на предишния програмен период ЕС се превърна в най-големия износител на селскостопанска продукция в света, констатира Чолош.

Като недостатъци на ОСП той посочи: няма ръст на производителността в земеделието през през последните 10 години; последното разширяване доведе до радикални различия в сруктурата на земеделските стопанства в различните страни; доходите на семейните ферми станаха силно зависими от плащанията и др. "Така че трябва да се търсят нови пътища и начини", категоричен бе еврокомисарят, изпран от предишния европарламент.

Все по-често изниква въпросът дали субсидиите са добър подход? Категорично да. Но при условие: с преразпределение на преките плащания; с повече прозрачност и целенасоченост; с позеленяване на субсидиите и по-добро управление на природните ресурси; с подобряване на качеството на храните; с увеличаване на износа на европейска продукция с добавена стойност в развиващите се региони; с повишаване на заетите в сектора и на доходите от земеделие; със смяна на поколенията чрез достъп на млади фермери до земята и др. Само така ще посрещнем предизвикателствата на бъдещето, заключи Чолош.

Нуждата от повече храна ще увеличи земеделското производство и вредните емисии от него

Едно от най-сериозните предизвикателства пред света е, че нуждата от храна постоянно ще расте с темповете на нарастване на населението по света. Това означава, че селскостопанското производство е перспективен бизнес. Доходите от него обаче са ниски и целта е те непрекъснато да нарастват с прилагане на щадящи природата и устойчиви практики, увеличаващи и производителността на труда. Това заяви главният експерт Селско стопанство на Сметовната банка Холгер Крей.

Според него страната ни има добър потенциал да произвежда много повече храни от собственото си потребление, които да изнася по света с висока добавена стойност. Но това задължава България да отговори на новите екологични директиви за намаляване на вредните емисии, отделяни от селскостопанското производство.

В момента парниковите газове от селскостопанска дейност представляват 11% от общия дял на вредните емисии, съобщи Крей. Затова е нужна адаптациая към климатичните промени в посока намаляване на вредните парникови емисии от земеделие, подчерта експертът от СБ. И предупреди, че ако не се вземат мерки за намаляването им, днешните проблеми, характеризиращи се с нестабилност, утре ще доведат до загуба на добиви и ръст на разходите, а в по-дабелно бъдеще ще доведат до невъзможност от планиране и пълна несигурност на производството.

Вредните емисии от селскостопанска дейност се увеличават заради намаляване на горския фонд и превръщането му в обработваеми площи, показват данните на СБ. Това към 2020 г. ще увеличи парниковия ефект от земеделски дейности до 13%, а до 2030 г. До 25%, ако не се предприемат действия към устойчиво земеделие с намаляване на вредните емисии.

Бъдещето на света зависи от интелигентното климатично земеделие, заключи главният експерт по земеделие на Световната банка. И призова българската държава също да се включи в усилията за повишаване на устойчивостта на сектора и да намали вредните емисии, отделяни при производството. Проблемът обаче е, че в България едва ли някой знае какво е количеството вредни емисии, отделяни в почвата, атмосферата и водите, от земеделска дейност и съответно делът им от общото количество за страната.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Да надживееш Ескобар тв филм /32...
  • 00:20 Светът и ние /п/
  • 00:45 100% будни сутрешно токшоу с...
  • 02:20 Култура.БГ предаване за култура с...
  • 03:15 Господин Тау тв филм /18 епизод/п/
  • 03:45 Натисни F1 образователна поредица...
  • 04:15 Олтарите на България
  • 04:25 По света и у нас /п от 20:00 часа/
  • Сега "Разобличаване" - сериал, с.2, еп.4
  • 00:40 "Марлон" - сериал, с.2, еп.9
  • 01:10 "Пожари" - сериал, еп.5
  • 02:10 bTV Новините /п./
  • 02:50 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 04:45 "Марлон" - сериал /п./
  • 05:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 06:00 "Тази сутрин" - информационно...
  • Сега "Военни престъпления: Лос...
  • 00:30 "Честни измамници: Отново в...
  • 01:20 "Престъпни намерения" - сериал,...
  • 02:15 "Моето име е Мелек" - сериен филм
  • 03:15 "Наследство" - сериен филм /п/
  • 04:10 "Свободна да избира" - сериал /п/
  • 05:20 "Пресечна точка" - публицистично...
  • 06:00 "Здравей, България" - сутрешен блок
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.