Инвестициите не само падат, но и променят структурата си

През първото тримесечие на тази година инвестициите в частния и публичния сектор са намалели драстично.

Освен това се оказва, че наред със спада, се променя и структурата на самите инвестициите.

"Ако в миналото повечето от тях са били в сектори, които са пряко свързани с икономическия растеж, то към днешна дата вече не е така", коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК по време на работна среща "Индустриална политика и енергетика, дисбаланси и либерализация"

Пример за това е фактът, че през 2009 г. инвестициите в преработваща и добивна индустрия, които имат най-голямо влияние върху растежа у нас са били 9.1 млрд. лв., а пред 2010 г. са 6.6 млрд. лв.

Освен това у нас за производство на единица БВП се разходва средно пет пъти по-повече енергия от тази в ЕС.

България продължава да стои залепнала на дъното на класацията и по дял на разходи за иновации в БВП като у нас се дават 0.53%, а в ЕС е средно 1.9%.

Също така у нас очевидно иновационното опериране разчита на собствени ресурси, коментира Колев като илюстрира това с данни за брой патенти на 1 млн. души. У нас се падат 4 патента, при положение, че в Естония, с която икономически би могло да се прави съпоставка има 33, а в Германия са 291, а средно за целия ЕС са 117.

Няма работа за хора и хора за работа - така Колев илюстрира проблема с кадрите, който съществува в страната и тенденцията да се задълбочава. Три са основните пречки пред увеличението на разходите за иновации в предприятията. Първо, разходите са твърде големи, а липсва достъп до финансиране. Друг проблем е дългия период на на възвращаемост.

Един от големите проблеми обаче е и липсата на персонал с необходимата квалификация.

Колев обясни, че независимо от това дали ще има дерогация или не, у нас цената на енергийния микс ще скочи с около 30% след близо година и половина, а нищо не се прави за да се смекчи удара.

Причината е, че от 2013 г. трябва да започне изплащането на емисиите от ТЕЦ. Според браншовика е нужно да бъдат направени инвестиции в подобряването на ТЕЦ-овете у нас.

Това е важно с оглед на проблема, че енергийната ефективност у нас не се развива, тъй като е недофинансирана. Не само, че икономиката ни е енергийно неефективна, но отсъстват и пазарни механизми за подобряване на ефективността, освен това енергетиката е небалансирано развита, т.е. не са съобразени преносът, разпределението и топлоподаването.

Друг съществен проблем пред конкурентоспособността ни е фактът, че у нас общо приходите на фирмите е десет пъти по-малък от корпоративния дълг. Лошите корпоративни кредити са 21% Освен това собственият капитал на фирмите е по-нисък от кредитите им. От години се знае, но нищо не се прави за това, че у нас има твърде висок корпоративен дълг и просрочени междуфирмени задължения, като делът им надхвърля два пъти БВП.

Възможност да се повиши конкурентоспособността ни са стимулите за иновации, развитие на клъстъри. Също така благоприятно въздействие би имало усвояването на различни европрограми.

Съществена роля би имала програмата за енергийна ефекуивност, финансирана от ЕБВР с 350 млн. евро. Парите по тази програма ще достигат до реципиентите чрез банките у нас, които ще регулират изпълнението на проектите и ще се отчитат за работата си.