Колкото и да е странно има банки, които дават пари само заради добра идея. Банки, чиято цел са не само подпомагането на предприемачите с добри идеи, но и на фамилии, които имат финансови проблеми и търсят средства, за да оцелеят.
Родени като идея още през Античността, до наши дни са оцелели единствено мюсюлманските безлихвени кредити. Тази твърде екзотична за нас тема беше представена от Ивана Стойческа от Скопския университет "Св. Св. Кирил и Методий" по време на конференцията "Банкова система в условията на глобалната финансова криза" във Висшето училище по застраховане и финанси.
Основната причина за липсата на кредити е шериатската забрана на лихварството. Това е довело до раждането на аналогични на традиционните финансови системи, но съобразени с Шериата. Банката функционира на базата на дарения, с които формира капитал, който при нужда се отпуска на кредитополучателите.
В Корана е описано, че се забранява "риби" – лихварството. Даването на пари срещу процент по тежест на греха е седемдесет пъти по-тежък от "зина", т.е. прелюбодеянието.
Идеята на безлихвеното кредитиране е, когато кредитополучателят има възможност да върне заетата сума. В повечето случаи това води и до допълнително дарение за банката. Както се подразбира, основната идея на подобна банкова институция не е в генерирането на печалба.
История
Като идея безлихвеното кредитиране не е иновация. Във вида, в който съществуват днес, тези банки са действали и в Античността и са характерни за християнските общности, както и за обществата в древна Елада по времето на Питагор, Аристотел и Сократ. С тях древните са помагали на фамилии, които са изпадали в беда при пожар, наводнение или смърт.
В наши дни този вид банкиране е оцелял единствено сред мюсюлманите, които имат клонове на банки, подпомагащи мюсюлманските граждани не само в Арабския свят, но и във все повече европейски страни, Канада и САЩ. Това се налага заради огромния брой емигранти, които масово населяват традиционно християнските страни.
Основната идея при даването на безлихвени кредити е заложена в Корана и се изисква от мюсюлманското право или т.нар. Шериат.
Дали не възниква противоречие между законите на западните държави и въпросното кредитиране? Не, тъй като кредитирането се извършва от банки, които са основани в мюсюлмански държави, но в Западния свят са съобразени със законодателството на конкретните държави.
Безлихвеното кредитиране в наши дни
За развитието на безлихвеното кредитиране в наши дни има много примери. Преди няколко години дори беше пусната в обръщение и безплатна или безлихвена кредитна карта. Това направи канадското ислямско учреждение "UM Financial".
Особеното на тази карта, освен безлихвеното кредитиране, е също отсъствието на комисионни за операции с картата. Освен това ислямската карта позволява отстъпки за компания, извършваща полети от Торонто до Абу Даби. Същата карта вече се използва и от мюсюлманите в САЩ.
Мюсюлманите разполагат и с Ислямска банка за развитие, която действа по подобие на Световната Банка. Ислямската банка е основана през 1975 година. Появата ѝ е продиктувана от увеличението в цената на петрола. Това е по времето на първата петролна криза, когато Хенри Кисинджър обвързва петрола с долара. Наличието на достатъчно средства позволява и създаването на подобни финансови модели, при милосърдието и взаимната помощ са водещи.
Към днешна дата 56 държави членуват в тази банка.
Примери за такава банкова институция има от 2006 година и в Лондон, където вече се предлагат ислямски облигации "сукук", а пазарът им се оценява на 100 млрд. долара. Дори френската Societe Generale предлага вече специфични, съобразени с ислямското законодателство финансови услуги.
Какво казва Корана по въпроса за парите и лихварството
- Човек не може да бъде собственик на полученото богатство. Реално всяко богатство принадлежи на Аллах.
- Човек е упълномощен от Аллах да се разпорежда с богатството и да го ползва само в течение на неговия живот.
- Човек следва разумно да използва богатството, дадено му от Аллах, да не злоупотребява с него и да не го превръща в съкровище. Всяко богатство, освен за удовлетворяване на личните интереси и потребности на разпоредителя, трябва да се използва за благото на обществото.
Специфични ислямски финансови услуги
Мудараба – договор сключен между двете страни, като едната предоставя необходимия капитал за финансиране на проекта, а другата - мудариб се занимава с управлението на проекта.
Мурабаха – договор между банката и неговия клиент за продажба на стоки по специална цена, включваща марж, който представлява печалбата на банката. Самата операция е следната: Банката купува стоката предоставена от клиента, а след това му я продава с марж.
Бай-ал-салям – операция или договор за продажба на стоки, когато цената се изплаща предварително, а стоките се доставят по-късно.
Иджара – договор, при който банката по поръчка на клиента купува някакъв обект и след това го предава на аренда на клиента срещу определено заплащане.
Мушараба – кредитора става партньор по бизнеса и участва в печалбата, ако има такава.
Кард-ул-хасан – безлихвен кредит. Кредитополучателят при връщане на кредита, сам решава какво възнаграждение да даде на кредитора.
Сукук – ценни книжа, които нямат фиксиран процент. Доходността на тези книжа е дял от печалбата на кредитополучателя, ако има такава.