Щом има разминаване в състава на хранителни продукти на пазарите на различни европейски държави и този проблем е идентифициран, включително институционално, е добре да бъдат предложени мерки, които да направят така, че търговците да са стимулирани да предлагат утвърдените си марки с едно и също качество. Ако няма да го правят, нека да си създадат специални марки с различни наименования за пазарите, които нямат възможност да извадят такъв ресурс като покупателна способност и това да е ясно за потребителя. Коментарът е на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването "Часът на Милен Цветков" по Нова телевизия по повод резултатите от ново проучване, което показа разминаване в качеството на идентични продукти на водещи марки, предлагани на българския и на западноевропейския пазар.
Маргаритов обясни, че тези разминавания не са в нарушение на действащото към момента законодателство. Той изрази мнение, че има основание хората да не бъдат поставяни на различни писти и посочи, че се готвят нови директиви и регламенти за преодоляване на проблема. Ако все пак търговец предлага идентични продукти с различно съдържание в различните държави, трябва да посочи основателна причина. "Някои производители се мотивират, че са правили проучвания относно вкусовите предпочитания на потребителите. Но е странно, защото например, при детските пюрета не зная как ще стане това", коментира председателят на КЗП.
Той направи важното уточнение, че макар разликата в съдържанието да е факт при някои продукти, не става дума за опасни храни и напитки. "Дори и какаото да е по-малко в шоколада или в детското мляко да е повече растителната мазнина, това не прави продукта вреден за здравето. Т.е. не излиза от установените рамки за това какво може и какво не може да бъде продавано", обясни председателят на КЗП.
В подкрепа на тезата си, че потребителят трябва да знае какво купува, Маргаритов припомни проведеното през миналата година от Комисията за защита на потребителите и неправителствения сектор проучване на българския пазар, което установи представянето на имитиращ продукт като сирене. "Имаше кампания, включително подкрепена от медиите, за това да бъде ясно, че на пазара се продава сирене и се продава имитиращ продукт, който струва три лева килограма и сиренето, което си струва колкото трябва, за да му излезе себестойността. Тогава беше направено ясното разграничение – потребителите трябва да знаят, че купуват за 3 лв. имитиращ продукт и че това не е сирене", каза той.
Във връзка с установените разлики в цените на продуктите при последното изследване председателят на КЗП обърна внимание на това, че не е правен пазарен анализ по каква причина една и съща стока е по-скъпа в България и по-евтина в Германия, например. "Германският пазар е с 70 милиона потребители, тукашният е със 7 милиона. А в един пазар като Австрия, който е съпоставим с българския като големина, повечето стоки, които са купувани, са по-скъпи, отколкото са в България", изтъкна Маргаритов.