Калфин се отрече от осигурителната привилегия за тютюневия бранш

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че се отказва от "преференцията" за тютюневия сектор, каквато представлява предложението му за замразяване на осигурителните прагове в сектора.

Това стана, след като днес премиерът Борисов обяви, че в понеделник е нахокал вицето си Ивайло Калфин заради двойния стандарт при определянето на минималните осигурителни прагове за 2016 г. "Изключението, което се прави за осигурителните прагове на тютюнопроизводителите, няма да бъде прието", отсече Борисов.

След разговор с министър-председателя и по негова молба ще променя първоначалното си предложение и ще внеса вариант, в който минималните осигурителни вноски във всички икономически дейности се увеличават с еднакъв размер – 7.5%,  се казва в изявление на Ивайло Калфин, разпространено до медиите.

Запазването на осигурителните прагове в тютюневия бранш се предлага в бюджета за догодина, като в същото време в 37 сектора, за които работодателите и синдикатите не са посигнали споразумение, осигурителните прагове скачат със 7.5 на сто. Към вицепремиера Калфин бяха отправени обвинения, че обслужва интересите на "Булгартабак"и "Кингс Табако интернешънъл". Според Реформаторите "лобистките изключения за цял бранш и за отделни предприятия, намиращи се под трайната политическа протекция на ДПС” са изключително тревожни.

Тютюнопроизводството е единственият сектор, в който през тази година има спад на средната работна заплата и на средния осигурителен доход спрямо 2014-та, заяви вицепремиерът посочи това като единственият аргумент за решението да се замразят минималните осигурителни прагове в сектора. 

В същото време обаче данните за цигарените фабрики показват, че този бизнес се справя сравнително добре, докато други икономически сектори са в по-слаба позиция. При това положение възникна въпросът защо държавата проявява загриженост само за производството на цигари, коментират от РБ.

Минималните осигурителни прагове се определят ежегодно след преговори между работодатели и синдикати в 85 икономически дейности. След продължилите няколко месеца преговори социалните партньори договориха за 2016 година минималните осигурителни прагове в 48 икономически дейности. Увеличението е различно за различните дейности, като средната му стойност е 7.5%. Законът дава право на министъра на труда и социалната политика да направи предложение за областите, в които не е постигнато съгласие, съобщават от социалното министерство.

В изявлението си Калфин обяснява ситуацията за 2016 г.:

В 48-те области, в които синдикати и работодатели са постигнали споразумение, то остава валидно.

В областите, в които не е имало договаряне – заради липса на представителност на едната от страните или заради нежелание да се преговаря, предложих да се разпростре средният договорен процент. Подобно поведение не следва да се насърчава. Напълно приемам, че не трябва да се налага административно решение, но това предполага достатъчна представителност и ангажимент на социалните партньори. Готов съм да обсъдим всички мерки, които да доведат до нормален двупартитен диалог, без намесата на изпълнителната власт. Дотогава – не е редно никой да говори като представител на тези икономически сектори. Представителството се осмисля чрез преговори и ангажимент.

В икономическите дейности, в които е имало диалог, но той не е довел до споразумение, за първи път направихме усилие да вникнем в аргументите и да намерим справедливо решение, което да отчита особеностите на всяка дейност, а не да налага общо решение за всички. Доколкото става въпрос за осигурителни доходи, приехме два показателя, които да отчетем – средна работна заплата и среден осигурителен доход. И за двата показателя има официални данни за първото полугодие на 2015 от НСИ и НОИ. Като допълнителна референция погледнахме и печалбата за 2014 г. Може да има различни мнения по методологията, но безспорно това са показателите, които най-точно отчитат тенденцията в равнището на заплащане. Единствено в една икономическа дейност – преработка и производство на тютюневи изделия, трите показателя имат отрицателни стойности. Поради тази причина предложих средното увеличение да се разпространи върху останалите икономически дейности, а в една – да се запази същото. Впрочем тук става въпрос единствено за административното решение. Фактически минималните осигуровки и в преработката на тютюневи изделия ще се увеличат заради ръста на минималната работна заплата. Ако досега минималният осигурителен доход е бил 360 лв., от догодина ще е 420 лв. – не по-ниско от минималната работна заплата.

От представената логика е очевидно, че предложението ми беше направено на принципна основа, след анализ на проведените преговори между синдикати и работодатели и на икономическите показатели на секторите в които е имало диалог, но не и крайно споразумение, заявява Ивайло Калфин.

Като министър в българското правителство, аз съм убеден, че принципите не трябва да се променят, в зависимост от това кой е собственик или има интереси в тютюнева фабрика, ВЕИ или пенсионен фонд. Принципите и законите са за всички. А що се отнася до предполаганите съмнения за фаворизиране на добре известен политик, ще напомня, че АБВ беше създадено именно като реакция на подобни задкулисни маневри и в защита на прозрачността и равното прилагане на правилата. Това е мое дълбоко разбиране и нямам никакво намерение да се отклонявам от него, казва още Калфин.

В заключение той обяснява, че е провел разговор с премиера Борисов и ще внесе нов вариант на предложение, в който минималните осигурителни вноски във всички икономически дейности се увеличават с еднакъв размер – 7.5%.