Климат и икономика - каква е връзката?

Дори и да не сте специалисти по икономика, сигурно ви е правило впечатление, че много от по-бедните държави се намират в зони с горещ климат, докато икономическите сили обикновено са в по-умерените климатични пояси.

Този любопитен факт кара двама учени да се опитат да проверят каква точно е връзката между температурните градуси и икономическата продуктивност. Идеята е взаимствана от човешката физиология, където физиологичната продуктивност в широк спектър от задачи намалява рязко при покачване или спадане на температурата над/под определен праг.

Както двамата изследователи акцентират, в начинанието им няма нищо революционно, но начинът, по който го реализират, разкрива някои много интересни зависимости.

Като за начало те демонстрират, че средният доход на глава на населението намалява с около 8,5% за всяко покачване на средната годишна температура в държавите с един градус по Целзий. Те също така показват, че когато годината е нехарактерно топла, "горещите" държави страдат от спад в производителността, докато по-"студените" държави се радват на увеличена продуктивност.

Ето я и графиката от документа, на която е видна връзката между доходите на глава от населението и температурната зона, в която се намира държавата.

Преди да заключим, че връзката между двете променливи е причинно-следствена обаче, трябва да знаем, че нещата съвсем не са толкова прости. Самото изследване е дълго 47 страници и навлиза в сериозни детайли, изграждайки математически модел на производителността на труда като функция на температурните отклонения от биологичните оптимуми и сравнявайки прогнозите на този модел с данни от реалния живот.

Едно от по-оригиналните им и неочаквани хрумвания е изследването на данни за пазара на климатици по целия свят. Оказва се, че колкото повече хора в една държава живеят и работят в климатизирани помещения, в толкова по-малка степен е повлиян доходът на глава от населението в необичайно горещи години. Това представлява силен аргумент против досегашното схващане, че връзката между климат и продуктивност е въпрос единствено на това доколко посевите стават жертва на суша и студ или пък са облагодетелствани от оптимални климатични условия.

Нещо повече, изследването показва, че колкото по-висока е средната възраст на едно домакинство, толкова по-големи са разходите на това домакинство за отопление и толкова по-малко пари се харчат за охлаждане. Това вероятно е резултат от спадането на метаболизма с възрастта. Така например, домакинствата със средна възраст 20 години харчат 15% повече за климатик и 12% по-малко за отопление в сравнение с идентично по численост домакинство, чиято възраст е 60.

Тук всеки може да си направи съответните паралели с електронните изчислителни устройства, чиито компоненти не функционират оптимално под/над определена температура. По-важният въпрос е, че с навлизането в топлата част от годината имате доста сериозен повод да заявите пред работодателите си, че ако не ви осигурят изправна климатизация в сградата, в която работите, не биха могли да очакват от вас плановете за второто и третото тримесечие да бъдат изпълнени.