Любимата "калинка" на Плевнелиев и Прокопиев

И последният (засега) досег на Иво Прокопиев с приватизация на българско предприятия е на път да завърши по обичайния начин - с призовка от прокуратурата заради колосални нарушения.

Прокопиев и неговите приятели-министри от управлението на ГЕРБ Симеон Дянков и Трайчо Трайков са ощетили държавата при продажбата на миноритарния пакет в ЕРП-тата от групата на EVN и затова Комисията за финансов надзор (КФН) е внесла сигнал в прокуратурата. Това стана ясно от интервю на председателя на КФН Стоян Мавродиев пред авторитетния австрийски вестник Der Standart.

По думите на Мавродиев предварителната оценка е показала, че в резултат от машинациите на тройката държавата е била ощетена с близо 88 млн. лв. Конфликт на интереси, умишлено занижен държавен контрол, умишлено понижена оценка на предприятията и липса на каквато и да е методология на оценяване са само част от причините продажбата на 33% от "ЕВН България Електроразпределение" и "ЕВН България Електроснабдяване" да стигне в прокуратурата.

Номерът на тройката

Според източници от държавното обвинение в сигнала на КФН са цитирани конкретните схеми и факти от това "публично-частно партньорство" между Прокопиев и министрите на ГЕРБ, довело до значителни загуби за държавата и значителни печалби в частни ръце. КФН е установила, че в приватизационната процедура са извършени деяния, насочени към умишлено причиняване на вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за държавата за 87.88 млн. лв., вследствие на продажбата на държавни дялове в ЕРП-тата на значително по-ниска цена от постижимата.

Занижената цена пък се дължи на несправедливата финансова оценка на дружествата, направена от ИП "Булброкърс" на Прокопиев, довела до занижена минимална цена на продажба. Отговорни за далаверите на Прокопиев обаче са и неговите дружки Трайчо Трайков и Симеон Дянков, които като министри на икономиката и съответно на финансите са били длъжни да осъществяват контрол, така че да не се стигне до ощетяване на държавата.

Сред потенциалните обвиняеми от прокуратурата липсва представител на самата КФН, която също е трябвало да налага контрол над сделката. Затова и медиите на Иво Прокопиев веднага изтълкуваха думите на Стоян Мавродиев като сигнал срещу самия него. Причината да няма лице от КФН сред посочените за отговорни в скандала най-вероятно е фактът, че КФН е колективен орган и взема решенията си на общи заседания. Така са одобрени и проспектите на дружествата на EVN.

Любимата "калинка" на Плевнелиев и Прокопиев

Истината обаче е, че като заместник-председател на КФН по инвестиционната дейност отговорна за проследяването на цялата сделка е Димана Ранкова, разкрива в. "Репортер".

Близка приятелка на Иво Прокопиев, Ранкова се превърна в една от герберските "калинки" във финансите, като за кратко прехвърча между УС на Банката за развитие, председател на борда на "Проектна компания Нефтопровод Бургас - Александруполис - БГ" и КФН.

След като излетя от надзора, Ранкова беше взета под крилото на вече станалия президент Плевнелиев като негов съветник. Плевнелиев стигна дотам, че предложи Ранкова за член на УС на БНБ при положение, че за нея Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси установи нарушение.

Ранкова е влязла в ярък конфликт на интереси именно с процедурата по приватизация на двете ЕРП от групата на EVN. Като държавен служител и член на КФН тя е присъствала и лобирала на форум за продажбата на дела от 33%.

Монополът в действие

Конфликтът на интереси обаче не приключва само с Ранкова. В тотален конфликт по време на сделката е и Иво Прокопиев. Той изпълнява отчайващо непосилната роля на консултант, продавач (като избран от АПСК да изготви процедурата) и купувач (посредникът "Булброкърс" има договор с EVN). За да се стигне до този парадокс вина имат принципалът - министър Трайков и Агенцията за приватизация.

А как Прокопиев е успял да съвмести всичките роли, остава загадка. Но за първи път в приватизационна сделка има такъв монопол от страна на един консултант. Резултатите от всичко това са ясни и те са ужасяващи финансови загуби за държавата, което автоматично значи печалба за купувачите.

Схемата

Инициативата за приватизация на остатъчните дялове в електроразпределителните дружества у нас беше лансирана в началото на 2011 г. от вицепремиера и министър на финансите в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков в опит да запълни изтънелия си бюджет. След кратко буксуване процесът е задвижен и така АПСК открива процедурата по приватизация на 51 612 акции в "ЕВН България Електроразпределение" (33 % от капитала на дружеството) и 156 400 акции от "ЕВН България Електроразпределение" (отново 33% от капитала). Избраният метод за продажба е чрез публично предлаганe чрез допускането им за търговия на Българска фондова борса (БФБ).

Агенцията за приватизация определя "Булброкърс" на Прокопиев за инвестиционен посредник, който да извърши публичното предлагане на акциите. И оттук започват проблемите.

Фасадната демокрация на борсата

Формално погледнато, избраният метод за раздържавяване чрез борсата би трябвало да е най-пазарен и най-доходонасен за продавача - държавата. Но както Прокопиев често обича да обяснява за фасадната демокрация у нас (термин, с който обяснява само привидната справедливост в работата на институциите), така и капиталовият пазар в България си има фасадна функция.

В проспекта за листването е уточнено, че публичното предлагане ще се извърши на "Приватизационен пазар" на БФБ чрез организиран "Смесен закрит аукцион" за продажба. И Прокопиев неслучайно избира този подход.

Методът "Смесен закрит аукцион" на старата платформа на БФБ - RTS, не дава възможност за реална конкуренция между офертите на потенциалните купувачи, като по този начин не може да се постигне максимална цена и да се защити държавният интерес, както и да се използват в пълна степен възможностите, които предоставя борсовата търговия.

В същото време след въвеждането през 2008 г. на системата на "Дойче Бьорзе" - Xetra, борсата вече е разполагала с модерна, съвременна и с много по-големи възможности платформа за организирането аукциони за приватизация.

Освен това описанието на смесения закрит аукцион не е част от правилника за дейността на БФБ, който по Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) може да бъде изменян и допълван само след предварително одобрение от заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Документът "Описание на смесения закрит аукцион" е публикуван на интернет страницата на в раздел ,Други правила".

Затова и контрол от страна на КФН по време на самото предлагане е бил невъзможен. Така цялата регулация и проследяване на сделката остава в ръцете на БФБ, чийто миноритарен собственик по това време вече е държавата чрез Министерство на финансите. То разполага със свой представител в съвета на директорите - Георги Български. Чрез своя представител министърът на финансите (в този период Симеон Дянков) е имал задължение да осъществява контрол върху правилата и процедурите за приватизация, приемани от БФБ.

Врътката на Прокопиев

Осигурил си политическата логистика за далаверата, Иво Прокопиев преминава към реалното ощетяване на държавата. Целта е била мажоритарният собственик - австрийската EVN, да вземе колкото може повече от предлаганите държавни дялове при възможно най-ниско ниво от "пробив" и на оптимално ниска цена. Описание на смесения закрит аукцион на БФБ е публикувано на интернет страницата на БФБ на 08 декември 2011 г., едва 13 дни преди началото на аукционите за приватизация на "ЕВН България Електроразпределение" и "ЕВН България Електроснабдяване".

Това реално оставя с минимално време за анализ и изготвяне на инвестиционна стратегия за повечето големи инвеститори. Отделно датата, на която започва предлагането, е избрана да бъде 21-ви декември. По това време на годината големите чужди институционални инвеститори са затворили вече активни позиции и приключват финансовата си година. Така кръгът на потенциалните купувачи е значително и умишлено стеснен. Когато към това се дабави и липсата на вариант на проспекта за SPO на английски език, вече окончателно става ясно, че Прокопиев е играл за това да няма много желаещи купувачи.

Роля, която е в пълен противовес на задълженията му като посредник. Като добавим и това, че мажоритарните собственици от EVN са клиенти на "Булброкърс", става съвсем ясно как посредникът е предпочел интересите на купувача и се е постарал да ощети държавата. Тава впрочем е запазена марка на Прокопиев, който по същия начин като посредник по приватизацията на БТК си позволи конфликта на интереси да играе за купувачите. Дори след края на процедурата дясната му ръка Иван Ненков влезе в борда на БТК като "представител на купувачите".

Познати практики

Познанството на Иво Прокопиев с EVN датира още от времето на управлението на НДСВ. Тогава благодарение на контактите си с икономическия вицепремиер Лидия Шулева той спечели основните поръчки за консултирани при призатизацията на държавни предприятия. Сред тях е "кражбата на века" - продажбата на миноритарния дял от 34.8% в БТК.

Приватизацията на дружествата от т. нар. пул "Мечта" и др. Но черешката върху тортата е продажбата на контролния пакет акции в ЕРП-тата. Публична тайна е, че правителството на НДСВ използва  посредничеството "зад кадър"на "Булброкърс", за да продаде седемте ЕРП-та. Официално консултант при приватизацията на 67% от ЕРП-тата (Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Пловдив, София, София област и Плевен ) е "БНП Париба".

Но запознати със схемата твърдят, че консултант на консултанта е именно Прокопиев. Благодарение на безценните консултации на неговата компания държавата остави за себе си дял от 33%. Впоследствие стана ясно, че така тя е поставена в позицията на абсолютно безсилен съдружник на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Условията в приватизационните договори им гарантираха печалба от 16% до 2008 г., а до 2018 г. - от 12%. В същото време в контрактите услужливо са пропуснати каквито и да е изисквания за инвестиции.

Tака електроенергията на българите поскъпна три-четири пъти в рамките само на няколко години. А през цялото това време чуждите инвеститори източват чрез договори за външни услуги ЕРП-тата и радват шефовете си с тлъсти печалби. За сметка на българския потребител.