Малките фермери получават по 1500 евро годишно

Малките земеделски производители ще имат право на еднократна помощ от 1500 евро годишно. Това съобщи евродепутатът Мария Габриел пред iNews в Страсбург след гласуването на промени по Общата селскостопанска политика.

За целта всяка страна-членка ще направи дефиниция за малък производител, обясни тя.

Таванът на земеделските плащания става 300 хил. евро.

"Големите нямат нужда от субсидии, те не са социални помощи. Малките стопанства имат крещяща нужда", категорична беше Габриел.

В момента 20% от производителите получават 80% от субсидиите средно в Европа. В България 7% от производителите получават 76-78% от субсидиите, обясни евродепутатът.

Мария Габриел не вярва, че българските субсидии могат да се изравнят със средните за Европа. Има обаче увеличение между 25 и 30% от нивото на субсидиите за България за предишния програмен период.

С новата реформа българските производители ще получават 70% от средните за Европа субсидии, а не както досега – 40%.

Европарламентът предлага и животновъди, които, които не са собственици на земята, да могат да получават субсидиране. Това субсидиране ще бъде 15%. Първоначалното предложение на ЕК беше 5%, каза българският евродепутат.

Създава се директна субсидия за пчелно семейство. ЕП защити прехвърлянето на средства от първи във втори стълб на ОСП. По втория стълб остават 25% от субсидиите за агроекология. Според Габриел ще успеем да изпълним този процент.

Либерализация на правата на засаждане – чужд инвеститор да не се съобразява с местата, където традиционно се сади, а да си избера други земи, няма да се случи поне до 2030 г. Габриел обясни либерализацията със следния пример – това е все едно да не се гледа мавруд в Търговищко, а в Северозападна България например.

"В ЕП положихме много усилия да защитим зеленчукопроизводителите, но, ако на национално ниво те не бъдат обявени за приоритет, ще бъде пагубно", каза Габриел. Тя изтъкна, че досега зеленчукопроизводителите и овощарите са били пренебрегнати от ОСП.

Животновъдството, розопроизводството и пчеларството трябва да бъдат приоритетни в селското ни стопанство, според Габриел.

Животновъдството е важен отрасъл, то разкрива работни места повече от зърнопроизводството, защото работата там е всеки ден от годината.