Лабораторни тестове на шестте набедени в нарушение мандри доказаха, че в новите полипропиленови опаковки киселото мляко запазва точно толкова добре качествата си, колкото в полистиролните, а кампанията срещу новата, по-модерна и по-евтина опаковка, е търговска война.
През миналия месец шест големи производители на българско кисело мляко - Маджаров, ОМК, Полидей (Домлян), Булдекс, Лактима и Ел Би Булгарикум, подадоха за серия изследвания произведено от тях кисело мляко по БДС, опаковано в два вида опаковки – досегашната полистеринова опаковка, призната от Българския институт по стандартизация, както и по-съвременната полипропиленова опаковка.
След обстойно изследване в четири акредитирани лаборатории, включително и в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), резултатите от пробите категорично доказват, че полипропиленовите опаковки са абсолютно безопасни и запазват биологичната стойност на българското кисело мляко, като не повлияват на съдържанието на полезната му микрофлора.
Тези изводи са категорични и еднозначни при всички производители, участвали в изследванията. Направените тестове са за миграция (за безопасност на опаковките, предназначени за контакт с храни) и за микробиология и органолептика (запазване на качествата на киселото мляко, произведено по БДС стандарта).
"В резултат на проведените изследвания е доказано, че не се наблюдава миграция на химични вещества от полипропиленовата опаковка в продукта, което е от изключително значение за качеството му", обяви доц. д-р Райна Бряскова от ХТМУ София.
"Изпитването не показа нищо ново, което да не е известно на всички в бранша", обясни главният технолог на Трейс-Ипома, инж. Николай Коляндов. "Полезните млечнокисели бактерии се развиват еднакво добре, както в полистиренова, така и полипропиленова опаковки при запазване на уникалното им съотношение. Киселото мляко, опаковано в полипропиленови опаковки, отговаря на органолептичните, физикохимичните, микробиологичните характеристики, вкус, аромат и консистенция съгласно изискванията на стандарта БДС 12:2000."
Заключенията на експертите от четирите специализирани лаборатории, в които бяха проведени тестовете, за пореден път подкрепят становищата, залегнали в европейското и родно законодателства, според които полипропиленът е одобрен за контакт с храни при спазване на общите и специфични изисквания. В България той е разрешен и приложим за опаковки на млечни продукти още през миналия век (1982 г.).
Институтът по стандартизация обаче засега отказва да се съобрази с обективните факти и на практика се оказва, че подкрепя наложеното със стандарта монополно положение за опаковките на кисело мляко, произведено по БДС, пише OFFNews.
Припомняме, че три дена, след като през лятото производителите оповестиха намерението си да докажат с изследвания, че полистиреновите опаковки отговарят на всички изисквания на БДС стандарта, спешно бе свикано заседание на Технически комитет 32 на БИС, който побърза да отхвърли предложението за нова работна тема – изменение на стандарт БДС 12:2010 "Българско кисело мляко” в частта за опаковането.
"Желанието ни беше обсъжданията на Института по стандартизация да стъпят на обективни факти, научно подкрепени и важни за вземането на решения за БДС в частта му за опаковките на кисело мляко", казват производителите. "Вярваме, че Българският институт по стандартизация в качеството му на публично-правна организация, чиито решения се основават на доверието на обществото, че се работи само и единствено в негова полза, би трябвало да се съобрази с резултатите от проведените тестове – нещо, което за съжаление не се случи."
Производителите обясняват решението си да направят публично достояние резултатите от проведените тестове с желанието да бъдат пресечени спекулациите, появили се през лятото, че в полипропиленовите опаковки киселото мляко губи уникалните си свойства и се превръща в йогурт.
Според тях е важно потребителите да не бъдат ограничавани в избора си на опаковки за кисело мляко по БДС при липса на реални аргументи срещу използването на полипропиленови опаковки. Те се ангажират с пълна прозрачност пред обществото и очакванията им са, че в крайна сметка дебатът ще започне да се води в полза на потребителите.