Митовете за бюджета на Европейския съюз

За бюджета на ЕС се пише често, но не винаги коректно. По тази причина от Европейската комисия публикуваха списък с 13 мита за финансовата рамка на общността.

Бюджетът на ЕС е огромен – да, ама не. През 2011 година парите, които се разпределят от ЕС са 140 млрд. евро. Това е много малка сума, ако се сравни с националните бюджети на 27-те държави от общността. Тяхната обща стойност надхвърля 6.3 трилиона евро. Или с други думи правителствените разходи на 27-те държави от ЕС са 50 пъти по-големи от тези, предвидени в бюджета на ЕС.

Бюджетът на ЕС непрекъснато расте – независимо дали националните правителства намаляват своите разходи. Това също е грешно – националните бюджети не намаляват, а растат. Между 2000 и 2010 година националните бюджети на държавите в ЕС се увеличават с 62 на сто, докато ръстът на общия бюджет на общността е в рамките на 37 на сто. През 2011 година бюджетите на 23 държави в ЕС се увеличават.

Основната част от разходите отива за администрация – това е абсолютно погрешно, твърди Брюксел. Разходите за администрация са под 6 на сто от бюджета на ЕС, като за заплати се отделят около половината от тези средства.

От бюджета на ЕС се краде много. За разходването на средствата се грижи Сметната палата. По нейни данни все още има някои политики, в които разходването на сметките не е съвсем ясно. Една от тях например е кохезионната политика, където нивото на грешките при разпределянето е под 5 на сто.

Бюджетът на ЕС се изготвя от политици без никакви демократични процедури. Това е мит – годишните бюджети на общността се изготвя от Европейската комисия, но одобрението за него идва от законноизбраните представители на гражданите – депутатите в Европейския парламент и от Съвета на министрите, в който участват националните представители на всички страни от ЕС.

Разходите на ЕС са прекалено големи – това също не е вярно. Т.нар Tax Freedom Day, в който гражданите спират да работят за държавата, го потвърждава. В повечето държави от общността гражданите започват да работят "за своя сметка" някъде около пролетта или лятото. За сравнение за да бъдат покрити вноските по бюджета на ЕС европейците работят само четири дни.

ЕС финансира глупави проекти – центрове за обучение на кучета или концерти – Да, но пък това твърдение се интерпретира погрешно от мнозина. Всъщност за разходването на европейските средства отговарят националните и регионалните власти – те определят проектите, които получават средства от ЕС.

ЕК иска да лансира директни данъци на ниво ЕС и да повиши данъчната тежест на гражданите. И това се оказва мит. ЕК никога не е предлагала подобно предложение, а страните от общността сами контролират увеличаването на данъците.

По-голямата част от бюджета на ЕС отива за фермерите. Нека видим фактите – през 1985 година 70% от европейския бюджет е бил похарчен за селско стопанство. През 2011 година – директната помощ за фермерите представлява 30% от бюджета на общността. За развитието на селските региони отиват 11%.

Можем да намалим субсидиите за фермерите, защото цените на храните и суровините са високи. Точно обратното – при поскъпването на храните е от важно значение именно инвестициите в селското стопанство, така че доставките на храни да бъдат адекватни.

Общата селскостопанска политика създава излишъци на храна и така засяга интересите на фермерите от най-бедните страни по света. Дните на реките от вино и планините от масло са отдавна отминали, отговарят на това обвинение от ЕК. През последните години реформите на ОСП правят тази политика по-благосклонна към развиващите се държави. Днес много от стоките от тях идват на европейския пазар с нулеви мита, а пазарните изкривявания са значително намалени.

Кохезионната политика е скъпа благотворителност. Според ЕК тази политика помага на най-бедните региони в ЕС да успеят да достигнат нивото на останалите в общността. По този начин ще може да бъде създаден ръст в цялата икономика и откриване на работни места.

Годишните финансови рамки са просто друг пример за централизирана планова икономика, прилагана от ЕС. И това не е вярно – многогодишните рамки определят дългосрочните перспективи пред ЕС и максималните суми, които се харчат за тях.