На интервю за работа

Тези въпроси за пореден път доказват липсата на "качество" при българския работодател. Ще си позволя да ги разгледам един по един и да видим какво всъщност представляват - и претендирам да съм средно интелигентен, не "специалист в областта на подбор на кадри" (хаххахахахахахха) - Разкажете ми за себе си. A за какво съм ви изпратил биография? Професионалният ми опит е там, но ако очаквате литературна разработка при кандидастване на работа за секретарка или офис асистент - ами някак е леко глупавичко да ви занимавам с факта, че обичам да пия кафе, имам три деца и т.н. - защото този общ въпрос предполага общ отговор т.е. празни приказки. Затова и ще ви кажа това, което съм написал в биографията т.е. работодателят каква нова информация получава - никаква. - Защо напускате предишната си работа? Честно - кой би си признал, че е изхвърлен по некадърност? И как бихте познали от две приказки "разкажете за себе си", че даден човек е некадърен, освен ако не е Джордж Буш например? Търся нови предизвикателства ще е в 9 от 10 случая - от леля Цеца до бате Митко т.е. - Кое е най-значимото ви постижение? Моля? За хора на възраст между 20 и 30 години отговорът на тоя въпрос си е "ами мога да изпия 2 литра ракия". Такъв въпрос би имал някакъв смисъл само за интервю от мениджър нагоре, а проблемът на България е очевиден - много вожд, малко индианец. А повечето интервюта за работа не са за ниво мениджър, така е устроен светът. - Защо искате да работите тук? Любимият ми въпрос. 99.99999999999999999 е за пари. Като в този процент влиза нюанса "имам потребителски кредит, бременна приятелка и болни родители". И колко хора биха казали "истината"? Пореден въпрос, който е само за поддържане на разговора, без извличане на реална информация. - Как научихте за нас и с какво ви заинтересувахме? Какво точно значение има? Аз съм ви изпратил биографията си, според която вие, работодателю, сте преценили, че изобщо мога да съм ви от полза. Да ви кажа, че съм ви чакал цял живот и вие сте най-великата фирма с най-великата дейност на света - ами отново се лъжем. Тук съм, защото за да живея, ми трябват пари, а съм преценил, че с уменията си мога да бъда полезен. - Какви са най-добрите ви умения? Мхм ... биографията ми. Искате да проверите дали мога да дам и устен отговор освен писмен? - Каква е основната ви слабост? Амииии - чупя разни неща като не ми преведат заплатата на първо число. А вашата - да не би да е да не превеждате заплата на първо число? - Какви са вашите бъдещи планове?Как се справяте с напрежението? Мисля да стана президент до 5-10 години, може и месеца да са, защото обичам напрежението. - Какви грешки сте допускали в досегашния си опит? Опппа - я да си вдигнат ръцете тези, които обичат да си признават грешките? Я сега тези, които го правят на глас? Айде и тези, които го правят на глас пред други хора. Пак ще се лъжем... - Каква заплата очаквате? Обичам шест нули зад единицата. Работодател, който не е дал конкретно предложение в поне някакви граници, е леко несериозен. Разбира се, хубаво е да можем да оценим труда си и да настояваме работодателят да го оценява също посредством цифрата в банковата сметка - така че този въпрос не е съвсем загубен, но при лъжите, които вече сме си наговорили при предишните въпроси, някак за този може за разнообразие да кажем и истината. - Защо смятате, че вие сте подходящия кандидат за длъжността? Ами защото съм ви пратил биография с умения и някакъв опит. И ... а, вярно, вие сте фирмата, за която съм сънувал, че работя. И какво излиза - че от 11 въпроса между 2 и 3 дават наистина информация и установяват връзка между работодател и служител. В рамките на едно кратко интервю за работа е почти невъзможно да предвидите, че някой може да не се справи с напрежението, да разберете, че има бременна приятелка и 10 кредита. Реално постижимата цел е да оцените какви умения има и дали биха били достатъчни за дадена длъжност и общата му интелигентност - а въображението води до величие, пише Джек Лондон. В този ред на мисля накратко ще споделя за най-ефективното интервю за работа, което са ми правили в кратката ми кариера. Основният подход на интервюиращите там беше в две направление - оценка на умения плюс оценка на личност. Първата оценка стана чрез конкретни тестове (например колко бързо смятате какъв процент е 12 от 33), а втората - чрез поставянето ми в конкретни ситуации и въпрос какво решение бих взел - например, как бихте решили спречкване с колега, който ви топи пред шефа и ви прави мръсно пред колегите? Конкретен неочакван въпрос, при който трудно стандартна лъжа може да мине, просто защото няма стандартен отговор. Надявам се все повече работодатели у нас да се отнасят сериозно към такива интервюта и да ценят кадрите, които набират чрез тях - важно е за всички. Иначе започваме на база "лъжем се, че работя, лъжем се, че ми плащат". А иначе много правилно и в статията е казано, че истината е най-добрата политика - но от двете страни, иначе не става. Малко се отнесох, но днес съм под пара, та спирам - ще ме заболят пръстите :)))