Над 50% от фермерите ни залагат на зърно, царевица, слънчоглед и лавандула

Българските земеделски производители залагат предимно на зърното, царевицата, слънчогледа, рапицата и другите т.нар. технически култури, от които се произвежда храна, биогорива, козметика и т.н. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) по отношение на икономиката в селското ни стопанство за 2016 г. Според тях на изброените по-горе култури се падат близо 57% от крайната продукция на българските земеделци спрямо базисните цени. Най-голям е делът на зърното – 31.4%. При техническите култури той е 25.1 на сто.

Животновъдството пък заема трето място в структурата на крайната продукция на българските фермери. Неговият дял през т.г. е 12.2%. Малко по-малко – 11.5 на сто се падат пък на продуктите от животински произход. Делът на плодовете и зеленчуците в българското земеделие изглежда прекалено малък на фона на посочените вече продукции. Общо те заемат по 3% от крайното производство, като към тях може да се добавят и картофите, чийто дял е 0.7 на сто.

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство нетният доход в селското стопанство през 2016 г. намалява спрямо 2015 г. с 16.4%. Крайната продукция по базисни цени възлиза на близо 7.4 млрд. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спада в цените - с 5.6% и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е почти 5 млрд. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Той е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е малко над 1.74 млрд. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Спадът се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2.96 млрд. лв. и е с 6.6% по-ниска спрямо 2015 г. Намалението е заради понижението в цените с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите, което е с 2.4%.