Опасността за българските домакинства е инфлацията

Катаклизмите на световните финансови пазари няма да засегнат реално твърде много България от финансова гледна точка, но от икономическа е възможно да има неприятни последици.

Около това мнение на финансиста Емил Хърсев се обедниха и неговите колеги - финансистът Кольо Парамов и професор Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН по време на дискусията за природата и ефектите от дълговата криза върху България днес.

Нова световна финансова криза на практика няма. Сегашните трусове на фондовите пазари са продължение на започналия срив през 2008 година, поясни Емил Хърсев.

Затова и за финансовия сектор в България реална опасност няма. Всичко е просто – България не е кредитор и не държи голямо количество държавни ценни книжа нито на САЩ, нито на Гърция, нито на Италия, Испания, Португалия и т.н. Затова и спадът в стойността на тези ДЦК не ни касае особено – ние не губим, защото няма какво да губим, обяснява финансистът.

От гледна точка на развитието на икономиката ни, както и на растежа на доходите, обаче опасност има. Тя идва от факта, че при прекалено големи финансови инжекции на пазара ще има покачване на инфлацията, т.е., ще станем свидетели на до болка познатото ни изяждане на спестяванията – ситуация, която България преживя през 90-те години на XX век.

Този сценарий на "печатане на пари" в еврозоната все още не е ясно приложен и трудно може да се предвиди дали най-големите играчи във валутния съюз на ЕС ще предпочетат да заложат на него (обезценяване на дълг посредством понижаване на стойността на еврото с пускане на нови и нови количества единна европейска валута на пазара) или пък ще заложат на затягането на коланите, т.е., ограничаване на харчовете за по-продължителен период от време (фактическа дефлация с много малък икономически растеж за продължителен период от време).

В случай на сценарий с инфлация доходите на населението у нас ще бъдат засегнати, смята проф. Минасян.

Именно от гледна точка на доходите през последните пет-шест години нашата държава не се справя достатъчно добре, твърди Кольо Парамов. Според него политиката на сваляне на държавния ни дълг и не вземане на заеми от МВФ в момент, когато заради кризата от 2008 година лихвите по тези заеми бяха паднали до много ниски нива, е погрешна и тепърва българската икономика я чакат черни дни.

С взети навреме външни заеми можехме да развием реалната си икономика, а не всички усилия да се хвърлят за "облагородяване" на нашите държавни ценни книжа. Сега опасността идва от факта, че реалното стопанство, реалното производство в България се задъхва и блокира, а пътят нататък е вътрешна рецесия и изолация плюс страхотно свиване на потреблението.

Според Емил Хърсев в момента за обикновените хора сивата икономика се явява спасение. Тя е сектор, в който неспособните да се реализират на урегулирания пазар могат да виреят. Сивата икономика обаче не е само икономиката на престъпността – тя е и икономика на домашното производство (например зимнина), което хем не се отразява като доход от държавата, хем обаче помага на много хора да живеят.