Павлова: Забавим ли „Струма“ през Кресна, губим 670 млн. евро

Ако не започнем да строим магистрала "Струма" през Кресненското дефиле най-късно през 2018 г., рискуваме да загубим цялото безвъзмездно европейско финансиране за проекта. За това алармира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на форума "Региони в растеж" в Благоевград.

"Безспорно в този програмен период до 2020 г. единственият проект, за който стигат финансите по оперативната програма, е довършването на магистралата. Целият бюджет от 670 млн. евро ще ни стигне единствено да завършим успешно проекта. Затова трябва да се обединим и да намерим най-доброто техническо и икономически балансирано решение за трасе през Кресненското дефиле", призова Павлова и определи казуса на "16-годишна битка".

"Не започнем ли да строим участъка в Кресненското дефиле, най-късно през 2018 г., която чука на вратата ни, защото 2017 г. трябва да имаме проект, ОВОС, консенсус за избрания маршрут, ще загубим тези средства, с които да ги изградим", категорична бе тя.

В момента се работело по 4 варианта на проект за преминаване на аутобана в дефилето като част от стандартната процедура по изготвяне на необходимите екологични оценки, финансови и технически анализи.

"На национално ниво експертите, които работим за избора на най-доброто трасе, ни предстои да направим оценка на четирите проекта, да окомплектоваме документите и да проведем процедурите по обществено обсъждане и Оценка на въздействие на околната среда (ОВОС). На тази основа ще започнем проектиране на отсечката и избор на изпълнител, за да изградим този участък. Надявам се да получим положителна оценка по ОВОС, след което ще подадем апликационната форма за финансиране пред ЕК", обясни министърът, цитирана от своя пресцентър.

Павлова подчерта, че българската страна, а не ЕК избира трасето, което трябва да отговаря на определени критерии – технически, екологически, финансови и др. След което припомни за компромисноторешение, удовлетворяващо изискванията на всички участници в процеса, което същевременно е безопасно за строителство, експлоатация и е адящо околната среда. "Това е вариантът с изграждане на алтернативно трасе, което заобикаля дефилето за движещите се по посока Кулата–Благоевград и запазване на съществуващия път за пътуващите в обратна посока. Това е най-оптималният вариант за преминаване. Съществуващият път ще бъде запазен, като същевременно се направят инвестиции в подобряване на инфраструктурата за изправяне на завои и разширяване, включително и допълнителни мерки за предпазване на животните по трасето. За целта се планира модерна екосистема за преминаване на животински видове, включваща система от тунели и стени, които да отвеждат животните под пътя. Една част от тях вече се строят и до края на месец ноември ще са изградени. Специалните съоръжения ще отвеждат видовете далеч от пътя ", информира Павлова.

По проект ще се изгради и нов пътен възел при Симитли, обходен път на града, който ще изведе тежкия трафик и ще улесни направлението към Банско, Гоце Делев и Разлог. В края на Симитли ще има тунел, от който трафикът ще поема в източна посока и така ще има два скоростни пътя за движение в една посока с проектна скорост от минимум 90 км в час.

Според министъра изграждането на т.нар. източен обход през Стара Кресна ще е сложно начинание, заради релефа и голямата денивилация. За преодоляването му ще се построят най-малко 7 виадукта и няколко тунела. Трасето ще заобикаля местообитания и хабитати, които се намират в планината, стана ясно още.

"Този вариант на преминаване получи одобрение на последния комитет за наблюдение на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-202- г., като 25 от всички 27 екологични и неправителствени организации го подкрепиха. Надявам се, че до края на годината ще имаме готов анализ за съответствието на екологичните изисквания. Ще направим обществени обсъждания с бизнеса, гражданите, всички, за които тази магистрала е важна, за да получим нужното разрешеше, за да стартираме процедурите за изграждане. Не го ли направим, риска да не изпълним проекта е много голям, заради сложния релеф, а това значи, че ще загубим наличното европейско финансиране", предупреди Павлова.

Според нея не можем да говорим за икономически растеж и развитие на региона, ако не бъде завършен проекта за АМ "Струма" и пътната инфраструктура с нея.

По отношение на другите подучастъци на магистралата между Благоевград и Сандански министърът увери, че се работи активно. За отсечката между Благоевград и Крупник има избран изпълнител. До края на годината се очаква да приключат процедурите по отчуждаване на частните терени, археологическите проучвания и техническото проектиране на конкретните части от обекта, а през 2017 г. да започне активно строителство на магистралата и максимално бързо да се изгради.

В ход е и тръжната процедура за избор на строител на тунел "Железница", към която има голям интерес, но се очаква до края на годината да се избере фирма изпълнител. Това ще е най-дългият тунел в България, с дължина 2,5 км.

Участъкът от Кресна до Сандански пък е строи в момента. Там са приключени по-голямата част от отчужденията и по 24-километровата отсечка се работи активно, заключи Павлова.