По-висок дефицит няма да доведе до растеж на икономиката

Натрупването на бюджетен дефицит, за да се стимулира икономиката, е несериозно. Това заяви служебният финансов министър Калин Христов пред БТА.  Той обясни, че страната ни има ангажименти към Фискалния пакт. Според него също така дефицитите задълбочават проблемите в икономиката, а не ги решават.

 На въпрос дали дефицит от 2 на сто е допустим той отговаря отрицателно. "Такъв дефицит може да имаме, ако имаме силно отрицателен растеж, а икономически растеж от 1 процент не е такъв - той е под потенциалния ни, но не е отрицателен. Минус два-три процента бюджетен дефицит може да се реализира, когато икономиката е в състояние на значителен спад - такова състояние имахме единствено през 2009 г. - спад от 5,5 процента. Тогава имахме и рязко увеличение на дефицита, но с него идва и ангажиментът към консолидация, който е в общата финансова рамка на ЕК", заяви той. 

Според него "битувало незнание", че три процента е нормалният дефицит, без това да създава проблеми. Христов коментира, че такива нива водят до нарастване на лихвените проценти  с последващия негативен ефект върху фирмите и домакинствата.

Финансовият  министър заяви, че през тази година очакванията са за растеж от 1%, който ще се ускори през следващата до  1,8 процента и през 2015 г. - до 2,9 процента. "През 2016 г. се надяваме растежът да се увеличи до 3,4 процента, но това е траектория на растеж - не трябва да се разчита, че точно тези показатели ще се изпълнят", добави той.

 Според него не може да се очаква растеж от 5-6 на сто в краткосрочен  план.  "От разбивки на инфлационните индекси се вижда, че единственото, което до март има положителен принос за инфлацията, са храните. Имаме отрицателен принос на стоките с дълготрайна употреба, така че инфлацията остава ниска. Имаме прогноза за 1,8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7 процента, но все пак остава на много ниски нива", коментира финансист номер 1. 

По негови думи негативните прогнози за растежа ще се отразят и на заетостта. Очакванията са през тази година броят на наетите на пазара на труда е спадне с още 2,4 на сто, а през следващата - минимален растеж от 0,4 процента. 

Христов добави, че при тези параметри ще се забави и намаляването на бюджетния дефицит.  Той припомни, че сега се предвижда  дефицит от 1,3 процента от БВП и през следващата 2014 г., един процент през 2015 г. и 0,8 процента за 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г. 

Министърът добави, че няма риск да не бъде изпълнен бюджетът за тази година. 

"Събираемостта на данъците за първите три месеца е 20,1 процента от прогнозираното за годината, докато миналата година е било 20,7 процента - тоест разликата е минимална, но трябва да се има предвид, че очакваните приходи в бюджета за тази година са увеличени с повече от 10 процента спрямо проектобюджета от миналата година", каза той. 

Финансист номер едно каза, че няма значителни резерви, които да позволят допълнителни разходи.  Според него няма да има актуализация на бюджета. 

Той призна, че през февруари има леко изоставяне при събиране на акцизите, но то било наваксано през март в значителна степен. 

Според него страната ще може да поеме плащанията за извънредната емисия на държавните ценни книжа.

"Единственото, което ускорява растежът на една икономика, е структурни промени, а не харченето на фискални средства", добави той.