Повече от половината финансови директори у нас са жени

Днешният свят предоставя на жените повече възможности откогато и да било преди. Освен традиционните роли на майки и съпруги, дамите биха могли да заемат пазените доскоро „мъжки“ места на мениджъри и директори на големи компании. Какви качества са необходими, за да се заемат високите позиции, какви са трудностите, пред които се сблъска нежният пол в суровия свят на бизнеса и успяват ли дамите да балансират между кариерата и личния живот - разговаряме с Диана Николаева, управляващ съдружник консултации по сделки в "Ърнст & Янг България".

Според проучване на Ernst & Young 88% от финансовите директори в Европа са мъже, докато у нас доминират жените на тази позиция (52%). Как си обяснявате това?

Моето впечатление е, че когато става дума за висш корпоративен мениджмънт, процентът на жените в България е значително по-голям от този в развитите икономики. Нашето проучване показва, че малко повече от половината от финансовите директори са жени. Това има своето обяснение. Логиката на развитие на кариерата на финансовия директор в България много често е свързана с надграждане на отговорностите над функциите на главния счетоводител. А тази позиция и сега, и в миналото доста често е заемана от жени.

Какви качества трябва да притежава една жена, за да бъде успешен мениджър?

По принцип не бих разграничавала качествата на един успешен мениджър на мъжки и женски. Освен да бъде изключително компетентен в професионалната сфера на отговорностите си, успешният мениджър трябва да е решителен, гъвкав и преди всичко лидер, който отстоява позициите си, мотивирайки екипа.

Какви са трудностите, с които се сблъскват жените у нас при конкуренцията с мъжете за управленски постове? Смятате ли, че жените по-трудно успяват да наложат мнението си в екипа? Споделете ваш личен опит.

Основната трудност, която най-често срещат жените, е свързана с преодоляването на стереотипите в мисленето на хората. Не смятам, че те по-трудно успяват да наложат мнението си. Факт е, че жените изслушват повече и са склонни да чуват различни мнения преди да вземат бизнес решение, но това не означава, че са по-малко последователни при преследването на бизнес целите.

Смятате ли, че у нас, по подобие на Норвегия, броят на жените в управлението като процент от общия брой на мениджърите би могъл да се регулира законово? Необходимо ли е изобщо такова регулиране?

Имала съм удоволствието да слушам известни учени, изследвали този въпрос. Тяхното заключение е, че причината за въвеждането на квотния принцип е една и това е успехът на обществото. Трябва да се разбере, че става въпрос за огледален принцип на предоставяне на възможности на представителите от двата пола да заемат позиции. Изследванията на тези учени показват, че жените и мъжете имат различен начин на възприемане и отреагиране на риска, различен начин на общуване с хората. Въвеждането на този квотен принцип ще позволи на човешкото общество да се възползва от богатството в разнообразието.

Според изследване на "Стантън Чейс Интернешънъл" 49% от жените са заели първите си мениджърски позиции преди да навършат 30 години. Как бихте коментирали ранното кариерно израстване?

Действително в България се наблюдават доста примери на ранно израстване в кариерата. Това е характерно за развиващите се икономики. В развитите икономики нещата са доста по-канализирани и резки скокове са изключение, а не правило. Изграждането на кариера е един продължителен процес и моето мнение е, че тя е по-успешна, когато мине през различни области на корпоративната организация.

Успяват ли жените на управленски позиции да балансират между работата и личния живот? Вие самата успявате ли?

Според мен, да - жените успяват да балансират. Познавам много изключително успешни жени, които никога не са се оплакали от невъзможност да намерят баланса. Не че е лесно. Иска ми се да вярвам, че аз лично също успявам. Най-често съм балансирала между работата и грижите за децата. Нормално е за мен самата да не остава много време.