Половината от фирмите – с по един служител

Почти всяка втора фирма в България е с по 1 служител – работещия собственик. Това важи за 46% от активните фирми, се посочва в доклад на Българската стопанска камара (БСК), засягащ макроикономическите показатели в страната. Документът е поискан от служебния премиер Марин Райков. Проучването на работодателската организация засяга проблемите в енергетиката, приходите в българския бюджет, проблемите в здравеопазването и цялостното влошаване на перспективите във всички аспекти.

Данните на БСК за инвестициите в страната сочат, че за периода 2007-2012 г. вложенията са намалели със 79%, равняващи се на 15,5 млрд. лв. Размера на чуждите инвестиции пада над 6 пъти – от 17,7 на 2,9 млрд. лв. Резултат от това е закриването на 350 000 работни места, както и 112 000 позиции на самонаети лица.

Обезпокоителен е фактът, че се покачва делът на хората, които са трайно безработни и на обезкуражените лица.

58% от наетите лица са в секторите услуги, търговия и селско стопанство, 26% в промишлеността и строителството, 16% са в обществения сектор.

От БСК посочват, че се поддържат твърде голям брой здравнонеосигурени лица, за които се правят разходи за сметка за осигуряващите се лица. Броят им варира между 1.5 – 1.7 души. По този начин НЗОК се лишава от около 500 млн. лв. приходи, равняващи се на 20% от бюджета на касата.

Като пропуск се определят липсата на промени в системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност и общо заболяване. При наличието на такива биха се ограничили злоупотребите в медицинската експертиза на работоспособността. От камарата отчитат, че броят на тези пенсионери непрекъснато расте, като към момента достига до около 40% от всички нови пенсионери.

Средствата, които държавата отделя за заплащане на пенсии за инвалидност са се увеличили 4 пъти за последните 10 години, като достигат до 1,2 млрд. лв.

Слабата компетентност, зависимост и лоши практики на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) са причина за взрива от недоверие към енергийния сектор от страна на потребителите и инвеститорите.

Според БСК действията на държавния регулатор са непредвидими, немотивирани и подвластни на различни влияния.

В доклада се посочва, че цените на електрическата енергия за домакинствата са по-ниски от разходите за производство на електрическа енергия. Мрежовите тарифи пък били най-ниските, а за компаниите било непосилно не само присъединяването на нови ВЕИ, изграждането на "умни мрежи", децентрализирано производство и други модерни

технологични решения, но дори поддържането на досегашното качество на услугата.

От БСК смятат, че липсата на пазарни и съпоставими цени е непреодолимо препятствие пред въвеждането на либерализация. Голяма икономическа заплаха е и субсидирането на ниските цени на тока от цените, които индустрията плаща.

Според експертите от работодателската организация предвидените приходи за изкупуването на зелена енергия чрез добавката са недостатъчни за нейното придобиване, като така се създава риск от ликвидация за компаниите, които са задължени да търгуват с нея. Това са крайните снабдители ЕВН, ЧЕЗ и Енерго Про.

От камарата отчитат, че ЕСО не е изпълнил първоначалните си цели и не е станал независим оператор, а е останал притурка на НЕК. Част от проблемите, с които браншът се сблъсква е и липсата на цялостна концепция за структурата на държавната енергетика.

Предпоставки за опасност създава и монополът в газопреносната мрежа. Според експертите на камарата монополните позиции на двете национални газови компании - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са нормативно защитени, което не допуска влизане на нови играчи на пазара.

В доклада се критикуват и напразните обещания за създаване на електроенергийна борса, датиращи от 2006 г., които обаче останали само на хартия. Според тях липсата на подобна борса слага спирачка на възможността да се постигнат справедливи и конкурентни цени.

От камарата са изчислили, че приходната част на бюджета е ощетена с милиарди. Приходите от ДДС за същия период се понижават драстично, макар да няма промени в ставките.

Аномалии от камарата отчитат и при акцизите, а очакванията за приходите от социално и здравноосигурителните вноски също не са положителни.

При увеличение на ставките с 1,8 пункта за социалните и с 2 пункта за здравните осигуровки, събираемостта спада значително - с 0,9 пункта, като дял от БВП, за 2012 г. спрямо 2007 г. или с над 714 млн. лв.

И в доклада си БСК предупреждават за нарастващата междуфирмена задлъжнялост, която води до влошаване на ликвидността на бизнеса и блокира паричните обороти в икономиката.

В края на 2011 г. корпоративните задължения надхвърлят 163 млрд. лв., докато през 2007 г. те са били 121 млрд. лева. Това е ръст от 35%.