Висшето образование невинаги е гаранция за намиране на работа. Но оказва се, че 22,6% oт младите хора у нас (на възраст между 15 и 24 г.) нито учат, нито работят.
Това носи на икономиката ни загуби от 1,27 млрд. евро, което е 3,3% от БВП на страната, показват данните на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Повечето от тях са жени – те нямат опит на предишна работа, но имат високо образование.
Според изпълнителния секретар по пазара на труда в КНСБ Росица Янкова трябва да подобрим системата на профилирано образование у нас. 55% от младежите завършват хуманитарни специалности. "Аз обаче не съм виждала обява за работа за културолог", каза Янкова.
80% от обявите за работа са в сферата на информационните технологии, туризма и икономиката. От около 1 млн. свободни работни места в Европа 25 хиляди са за шофьори на тирове и едва 1000 – за мениджъри.
Обявените свободни позиции за хора със средно образование са 70%, а с висше – 30%.
Според Янкова средствата, които отделяме за образование – 3,6% от БВП на страната, са крайно недостатъчни. За да се повиши качеството на образованието обаче, освен повече пари, е необходимо още то да бъде адекватно на пазара на труда.
Трябва да се предлагат повече стажове и гъвкави форми на заетост според синдика. У нас на непълно работно време са заети едва 5% от младежите при средно 30% за ЕС.
Какво представлява т.нар. младежка гаранция и колко е безработицата според данните на НСИ, вижте на Econ.bg.