Работеща икономика не се създава с "тарикатски" професии

Създаването на работеща икономика изисква квалифицирани кадри, а не представители на "тарикатски"  професии, станали модерни през последните 20 години, заяви пред БТА Харалан Александров, социален антрополог, преподавател в Нов български университет, с научни интереси и в областта на политиката и организационните изследвания. 

Александров изнесе лекция пред участниците в националната среща "Младежко предприемачество", която се проведе във Варна. Според Александров идеята в училищата да се въведе обучение по предприемачество е много добра, стига да се намерят подходящите хора, които да се заемат с тази задача.

Предвидената възможност в новия Закон за образованието в пети клас да започва обучение по  предприемачество, е много добра, казва експертът. Според него най-добре е с преподаването да се заемат предприемачи, хора, които са се занимавали с тази дейност. Няма по-сигурен начин от това децата да се  ужасят от предприемачеството от този да им говорят учители, които никога не са се занимавали с тази работа, е позицията на Александров.

"Крайно време е в България да се откажем от дефиницията, че всеки успял човек е негодник", смята Александров.

Засега в България се смята, че не е възможно успехът да бъде морален, а това е катастрофа, коментира още Александров. Според него ако една общност приеме, че всеки успял човек е негодник, то това изключва възможността с бизнес да се захващат свестни и добронамерени хора. Крайно време е да  насърчаваме точно такива хора да се захващат с предприемачество, а мутрите да си ги пращаме в затвора, където им е мястото, е позицията на Александров. И веднага допълва, че засега нещо не се справяме с тази задача.

Александров не се наема да коментира дали има предприемачески дух у младите българи. Той се ограничава само с тези, с които се е срещал пряко. Казва, че активността на младежите е завидна и те не се притесняват да питат, да  изразяват собственото си мнение и позиция. Това не е типичната култура на българското училище - да си мълчиш, за да не стане ясно, че не знаеш, вече има деца, които имат предприемачески опит и в семейството си или сред познати, обяснява антропологът.

Според него настоящото поколение има трудния избор или да напусне страната, или да се опита да направи нещо тук и поради тази причина то все повече оценява тези възможности през  предприемачестката призма. Всъщност предприемачеството не означава непременно да имаш бизнес, може да си предприемчив например и в академичните среди, в образованието, в най-различни сфери, допълва Александров.

Според него в страната има някакви тенденции  към поява на средна класа, но въпросът е да съумеем да опазим малкото здрави неща, които имаме. По думите му е нужно и да отгледаме що-годе читаво следващо поколение с надеждата да остане и да развие страната. Като проблем Александров откроява, че в днешно време повечето младежи са концентрирани в големите градове. Като основна причина посочва липсата на политика за развитие на регионите. Според него в тази посока ще почва да се мисли тепърва и да се използват механизмите, които са отдавна познати в Европа. Ако ЕС оцелее и се развие, ако  регионалната политика продължи да се задълбочава и ако имаме добро лидерство в България, най-вероятно ще възникнат много възможности за развитие, включително предприемачески, на регионално ниво, казва Александров.

Антропологът коментираме и изнесените от експерти данни, че 80 на сто от работещите българи всъщност са заети в сфери с ниска добавена стойност и много хора трябва да бъдат пренасочени към други сектори. Неговата позиция е, че в страната има голям проблем с квалификацията на хората. Изведнъж се оказа, че нямаме подготвени хора, посочва Александров. Според него по време на прехода всички са се устремили към "тарикатски" професии, които се занимават с  разпределяне - PR-и, политолози, прависти. И сега, когато на дневен ред излиза необходимостта да се създава нещо, се оказа че няма специалисти, казва антропологът. 

Александров посочи, че като цяло харесва новия закон за образованието. Според него той е първият, в който личностното развитие е посочено ясно като важен приоритет. И веднага допълва, че от добрите намерения до реализацията има много път. "Това е добре написан закон, но трябва да се промени културата на училището", казва антропологът.

Ако не се случи трансформация на ниво професия, ако учителите не сменят дефиницията за своята работа, какъвто и закон да се направи, системата ще го приеме защитно - хората в нея ще се чувстват насилени да правят разни неща, и ще приемат закона като репресия.