Сагата „Белене“ влиза в парламента? БСП внесе искане за извънреден сбор на депутатите

Днес внесохме писмо за свикване на извънредно заседание Народното събрание. Правилникът дава това право на председателя на НС Цецка Цачева.

Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова на извънреден брифинг.

Тя уточни, че в него има три предложения - отмяна на решението на НС за АЕЦ "Белене”, отмяна санкциите срещу Русия и да се отмени забранителният списък за руски граждани.

Левицата "удари" по властта предизборно

"Искането за извънредно заседание е с три точки - отмяна на решението за забраната за "Белене”, защото какви преговори водиш, когато имаш решение на правителство и НС не само за спиране на проектите, но и за изграждане на парогазова централа на мястото на "Белене” и си тръгнал да правиш работни групи, за да възстановяваш "Белене” след като парламентът ти е решил това. Предлагаме това решение да бъде отменено, да се приеме решение като втора точка за отмяна на санкциите срещу Русия и трета точка за отмяна на забранителния списък за пътуване на руски граждани”, обясни Нинова.

Тя е убедена, че сега е моментът от действията на Борисов, мнозинството, от решението на Цачева, да се види наистина ли имат намерение да възобновят диалога и отношенията с Русия и дадат правни гаранции или просто имитират нещата заради президентската кампания и печеленето на доверието на българите.

Борисов, да видим сега какво ще направите по нашето предложение. Очевидно тези правни гаранции са абсолютно необходими за възобновяване на разговорите, допълни председателят на левицата.

Премиерът Бойко Борисов направи голям политически гаф и беше разобличен от руска страна за това, заяви Нинова. "След разговора с президента Путин, много възторжено обяви, че започва работа по възстановяването на всички енергийни проекти в България. Отговор от руска страна не закъсня и вчера президентът на Руската Федерация обяви – "да, сега виждаме и знаем, че българската страна иска да се върне към този проект, но понесохме загуби от отказа на европейците от "Южен поток” и намеренията им не ни стигат, трябват ни железобетонни гаранции с правен характер, а такива няма”.

По късно и руският енергиен министър изрази позиция – "Русия не е получавала официални предложения от България за възобновяване на "Южен поток”. Ние четем в пресата, виждаме в медиите информация за желанието на българската страна да създаде хъб, но днес ние работим над други проекти”, цитира Нинова.

Според нея след това въпросът дипломатично е бил препратен към работни групи, междуправителствена комисия, която ще се състои догодина, но в същото време има голяма възможност "Турски поток” да тръгне и отново да заобиколи България. Защо му трябваше на Борисов това изхвърляне след разговора с руския президент?, запита лидерът на БСП и отговори - защото започна президентската си кампания, и защото иска да убеди българите, че сменя курса във външната политика към Русия, за да спечелим доверието им. Този ход беше разобличен от руска страна, категорична бе Корнелия Нинова.

Казусът "Белене" след арбитражното решение

Сагата "Белене" периодично възпламенява политическите среди у нас. Това е обяснимо - става въпрос за много пари и разнопосочни интереси - икономически, вътрешно политически и глобални. Предлагаме кратка хронология на случващото се около проекта през последните месеци след решението на арбитражния съд.

На 10 юли премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта за решаването на казуса и че се водят преговори. Вариантите се "обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 000 евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го сторим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици”, каза тогава премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: "колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим”, обобщи Борисов.

На същия ден Борисов замина на двудневно официално посещение в Иран. От Техеран той заяви, че на всички нива е дадено съгласие да се работи по проекта за продажба на оборудването, предназначено за АЕЦ "Белене”. На 15 юли министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че има проявен определен инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене”. "Вариантите са няколко – единият е НЕК да плати тези 550 млн. евро заедно с лихвите, които вървят към настоящия момент и да получи едно оборудване. Това е вариант, който не ни устройва”, обясни Петкова. Тя посочи, че другият вариант е свързан с партньорите ни от "Атомстройекспорт” заедно с тяхно съгласие да бъде продадено оборудването на трета страна. Този вариант е свързан със създаването на отделна компания, в която да бъдат обособени активите на едно бъдеще дружество. "Това са активите, свързани с АЕЦ "Белене”, площадката и всички останали разходи, които са извършени във връзка с тази площадка, които са 1 млрд. и 409 млн. лв. И този проект да бъде приватизиран чрез Агенцията за приватизация”, каза енергийният министър. Тя оцени този вариант като икономически най-издържан и изгоден.

На 29 юли Петкова бе на посещение в Москва. В руската столица тя разговоря с първия заместник-генерален директор на държавната корпорация "Росатом" Кирил Комаров. След срещата от руската страна заявиха, че ще настояват за стриктно изпълнение на решението на Арбитражния съд по казуса с АЕЦ "Белене". "Росатом" е готов да обсъди с българските си партньори възможните варианти за разрешаване на ситуацията, в съответствие с интересите на двете страни, но само в контекста на необходимостта от максимално бързо погасяване на дълга от българска страна", отбеляза Комаров. От нашето енергийно министерство обясниха, че се създава експертна група, която да обсъди съдбата на проекта за втора АЕЦ у нас.

На 4 август председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, в което се засягат енергийни въпроси. По отношение на АЕЦ "Белене", Юнкер пише следното: "Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом". По повод на това писмо Борисов ще заяви, че е избрал обратния на предишното правителство подход - Европейската комисия да е водеща по енергийните въпроси.

На 5 август се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов по искане на българската страна. След разговора от Кремъл излязоха с кратко съобщение: "Бяха обсъдени актуални въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместните енергийни проекти". Няколко часа след появата на тази информация от Министерски съвет разпространиха съобщение, в което се казваше, че Путин и Борисов са обсъдили създаването на работни групи, които да направят преглед на енергийните проекти между двете страни. Експертите ще обсъдят проблемите и възможностите за тяхното преодоляване при спазване на правилата, валидни за Европейския съюз.

На следващия ден във Варна премиерът Борисов даде повече разяснения по работата на съвместните експертни групи. Те трябва да предложат бърз вариант за АЕЦ "Белене", който да удовлетвори както българската, така и руската страна. "Какво имаме към днешна дата – осъдителна присъда, която казва – България е длъжна да даде 553 млн. евро, сиреч огромна сума пари, за да придобие два реактора. До тук сме дали към 708 млн. евро през годините и всъщност имаме един гьол. Само, че след като сме осъдени да придобием тези два реактора, ние нямаме никакво друго действие, освен дали ще ги платим сега ние, или ще се протакаме във времето с юридически хватки и стъпки, но накрая ние като държава трябва да приготвим 1 млрд. и 200 – 300 млн. Отделно за тези, които разсъждават лесно, бидейки на почивка, всеки ден включително и днес 167 000 евро лихва се начислява на тези пари. Вече сме над 30 – 40 млн. лв. с лихви, натрупани, след делото в Женева. Затова казвам – на едните им е лесно да се говори, едните ще строят, другите ще го бутат, но парите вървят всеки ден”, коментира той.

На 8 август министерството на енергетиката на Русия обяви, че не е получавало официално предложение от България за създаването на работна група във връзка със съвместните руско-български енергийни проекти. "Официални предложения от българската страна за работни групи не са постъпвали в министерството на енергетиката", се казва в съобщение на ведомството.

На 9 август министерството на енергетиката на България съобщи, че министър Теменужка Петкова е изпратила писмо до генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко за определяне на състава на работната група, свързана с проекта "Белене". От българска страна в групата ще участват изпълнителните директори и експерти от БЕХ и НЕК. Петкова отправи покана към руската страна да посети България в периода от 15 до 30 август тази година, за да продължат детайлни разговори по сътрудничеството в ядрения сектор.

Проектът - ту го спират, ту го пускат

Проектът АЕЦ "Белене" започва през последните години на соца и само крахът на системата спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 проектът зацикля. Това, както и високият корупционен риск, води до оттеглянето на RWE през есента на същата година. Убедени, че проектът е печеливш, от "Росатом" предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори - финландска "Фортум" и френската "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена. На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на "Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на "Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.