Излизането на Великобритания от ЕС ще има негативни последици върху българското земеделие във финансов, търговски, икономически и политически аспект. Финансовите последици ще бъдат много сериозни, защото Обединеното кралство дава повече за бюджета на ЕС, отколкото получава. Това коментира пред Дарик председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.
По изчисления на института от сегашната многогодишна финансова рамка, която се прилага до 2020 г., за последните две години ще има липса от около 8 млрд. евро. Според Боянова обаче търговските последици за България няма да са чак толкова големи, тъй като стокообменът ни е много малък – едва 4%.
Вноската на Великобритания в Евросъюза за 2014 година е 11,342 млрд. евро, а страната е получила от ЕС 6,98 млрд. евро. Германия, която също е донор за ЕС, получава 11 млрд. евро, а внася около 26 млрд. евро, сочи статистиката.
"Ако си представим, че Обединеното кралство излезе от ЕС, а това следва до две години според Лисабонския договор, това означава, че през 2019 и 2020 г., след като са преценени и подписани споразумения как ще изглеждат търговските отношения за движение на стоки и услуги, тогава Великобритания няма да внася своята вноска. Така че през 2019-2020 г. очакванията са да не влязат около 8.714 млрд. евро от Великобритания", напомни Боянова.
По думите й през 2019 г. за директните плащания, които се получават на площ или стопанство общо за всички страни-членки, се предвижда да се отпуснат 38 млрд. евро по финансовата рамка. Според нея сумата за земеделие би трябвало да се редуцира до 30 млрд. евро.
"Друг е въпросът дали с намаляването на парите от Великобритания останалите страни ще додадат средства или ще има намаляване на парите за всички политики, в това число и земеделие и колко точно ще е редукцията за аграрния сектор", отбеляза бившият зам.-министър на земеделието.