Относителният дял на сивата икономика е намалял с 6% - до 36,8 на сто за последните две години. Това показват резултатите от социологическо проучване сред работодателите в рамките на проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитирани от главния секретар на организацията Милена Ангелова на пресконференция в Добрич, информира БТА.
Неформалната икономика според работниците и служителите бележи намаление от 48,6 на сто през 2010 година на 41,3 на сто през 2012 година. Строителството, туризмът и здравеопазването вече не са на челно място по сиви практики, а електротехниката и електрониката, парфюмерията и козметиката и полиграфията, изненадващо е установило изследването.
Настъпило е и преструктуриране на сивите практики в трудовоправните отношения, като работата без договор вече е заменена с работа по договор за сума, равна или малко над минималния осигурителен праг, и допълнително заплащане "на ръка".
Проучването отчита първите положителни резултати от мерките, които правителството предприе за премахване на сивия сектор, но част от тях все още слабо се познават, каза Ангелова. От АИКБ смятат, че по-широка обществено-информационна кампания би създала по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики.
Анкетираните работодатели посочват с най-висок практически ефект от предприетите мерки новите разпоредби в Закона за обществените поръчки с оглед на прекратяване на противоречивите и непрозрачни процедури, както и засилване на правомощията на Агенцията за обществени поръчки. Според работодателите ефективни са и ежегодните кампании за деклариране и плащане на здравноосигурителните вноски и възможността за проверка на внесените осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер.
Работниците и служителите смятат за най-ефикасни ограничаването на разплащанията в брой над 15 000 лева, както и съвместните проверки на Главната инспекция по труда и НАП в борбата срещу недекларираната заетост.