Стажът - кой какво печели?

89% от българските работодатели предлагат или са предлагали стажантски места. 26% от тях имат собствена стажантска програма, а 57% приемат стажанти, без за целта да са създали специално разписана програма. Само 4% признават, че ползват само финансирани от държавата стажантски програми.

Това показва проучване на Българската стопанска камара за отношението към стажовете  и тяхната ефективност.

През последните 12 месеца 71% от анкетираните работодатели са приемали стажанти. Останалите 29% обясняват решението си да не предоставят места за стажуване с: липса на финансови възможности (22%);  неясноти (празноти) в трудовото и осигурителното законодателство по отношение на стажантите (16%); липса на качествени кандидати за стаж (13%), несериозно отношение на стажантите към възложените им задачи (12%); липса на подходящи условия (оборудвани работни места) за наемане на стажанти (11%); необосновани претенции от страна на стажантите (9%); липса на мотивация у служителите им за работа със стажанти (8%); липса на подходящи наставници (7%); липса на информация как да се назначи стажант и липса на подходящи дейности, които да се възложат на човек с малко стаж и кратък престой във фирмата (2%).

В същото време, стажантите се оплакват, че по време на стажа си не са имали наставник и се е налагало да се самообучават (23%), че не са им били делегирани отговорности, въпреки проявеното от тях желание (22%), и че са вършили основно нискоквалифицирана работа, неотговаряща на специалността им (16%).

Други оплаквания са от несериозно отношение към уменията на стажанта (14%), незачитане или нетърсене на неговото мнение (13%) и липса на придобивки (11%). Само 1% от стажантите твърдят, че са напълно доволни от стажа и че всичко им е харесало.

Преобладаващата част от работодателите пък оценяват нивото на своите стажанти като добро и по-ниско от добро. Отличните оценки са сравнително малко – 7% от всички. Работодателите се въздържат да бъдат максималисти и по отношение на лошите оценки, които са едва 3%.

Най-голям дял (41%) от работодателите, които са наемали  през последната година стажанти, са го правили за период до 1 месец, следва групата на работодателите (31%), които осигуряват по-продължителен стаж (3-6 месеца). 17% от анкетираните осигуряват стажуване в период от 2-3 месеца, а 11% - повече от 6 месеца. В преобладаващата част от случаите дневната заетост на един стажант е между 4 и 8 часа, но не са малко анкетираните (7% от стажантите и 6% от работодателите), които отчитат заетост, по-дълга от 8 часа на ден.

По отношение  на заплащането позициите на двете анкетирани групи са сходни, като преобладават мненията, че е необходимо стажантският труд да бъде възмезден. 47% от стажантите и 37% от работодателите уточняват, че следва да се заплаща само по-продължителен стаж – над 3 месеца.

Нито един от анкетираните стажанти не е съгласен да работи без заплащане, докато 17% от работодателите са на противоположното мнение. В същото време, 55% от стажантите декларират, че не са получавали заплащане за труда си по време на стаж, 25% са работили по трудов договор, а 20% - по граждански договор (хонорар).

Сходни са и процентите в анкетата за работодатели – 45% не са изплащали възнаграждения на стажантите си, 27% са го правили по силата на трудов договор, а 28% - чрез граждански договор.

Най-често (52-56%) размерът на стажантските възнаграждения е в границите между 100 и 300 лева, следват тези между 300 и 500 лева (33-44%), не са малко и случаите на заплащане в размер между 500 и 700 лева (4-11%).

Работодателите обикновено компенсират липсата на възможности  за заплащане на стажантския труд с предоставяне на определени придобивки. Най-често това са техническо оборудване (33%), обучения (31%), безплатна храна (10%), служебен мобилен телефон (7%), работно облекло (7%), медицински грижи (7%) или служебен транспорт (5%).