Страните от еврозоната остават сами в затягането на бюджетната дисциплина

Лидерите на Европейския съюз постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната, включително ангажимент за балансирани бюджети и автоматични санкции при високи дефицити, предадоха световните агенции.

На срещата на върха обаче не можа да се постигне споразумение за промяна на Договора на ЕС (Лисабонския договор) с всички 27 страни-членки с цел да се реформира еврозоната и сега се проучва варианта за договор единствено между  17-те страни от еврозоната, който обаче ще е отворен и за желаещите измежду 10-те страни извън еврозоната, уточнява БТА. 

Принципно съгласие да се присъединят към евентуален нов договор за еврозоната изразяват България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Чехия и Швеция първо ще извършат вътрешни консултации между законодателна и изпълнителна власт и тогава ще обявят своето решение.

Споразумението за промяна на Лисабонския договор между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.

Германия първоначално настояваше засилването на бюджетната дисциплина в еврозоната да се заложи в изменен Договор на ЕС. Франция се съгласи да обсъди този вариант въпреки трудността му, защото за изменения в Договора на ЕС е нужно единодушното одобрение на 27-те страни от ЕС, включително десетте страни извън еврозоната, сред които е Великобритания. Лондон обаче заплаши да наложи вето на тази идея и иска редица отстъпки в замяна на съгласието си. Основната желана отстъпка е Лондон да може да блокира законови актове на ЕС за европейския финансов надзор, ако прецени, че националният му интерес е заплашен. Това искане е смятано за недопустимо от редица други страни и от Европейската комисия. То би било равносилно да се изключи Лондонското сити, което е най-големият европейски финансов пазар, от част от европейския финансов надзор.

Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са по принцип балансирани и че този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП. В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.

Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство (т.нар. златно правило).

В проекта за декларация се предлага да се комбинират ресурсите на сегашния и бъдещия спасителен фонд на ЕС през 2012-2013 г., за да се помогне за укрепването на еврото. Предлага се Европейският стабилизационен механизъм (EFSF/ESM) от 500 млрд. евро да се въведе година по-рано - през юли 2012 г. 

Същевременно сегашният Европейски фонд за финансова стабилност, който има още 250 млрд. евро на свое разположение, ще  продължи да функционира както е планирано, до средата на 2013 г. 

В документа се предлага решенията за отпускане на средства по ESM да се вземат с мнозинство от 85% вместо единодушно. Друго предложение е ESM да може да отпуска кредити директно на банки, без да минава през национални правителства.

Освен това в срок от 10 дни ще бъдат обмислени и потвърдени поправки, които позволяват отпускането на допълнителни 200 млрд. евро от ЕЦБ за МВФ, които да се върнат като помощ за страните от еврозоната.

Засега отпада предложението на Германия за участие на частния сектор при евентуални спасителни заеми. Дотук единствено Гърция се възползва от тази опция.