Търговията ни с Франция вече надхвърля 1 млрд. евро

Над 1 млрд. евро годишно е стокообменът между България и Франция през последните десет години. За същия период той е нараснал с 61.2%, а френските инвестиции в България надхвърлят 1.3 млрд. евро. Тези данни посочи президентът Росен Плевнелиев на среща с представители на френския бизнес, организирана от Френско-българската търговска камара. Със срещата започна официалното посещение на държавния глава в Париж. Френската република е стратегически търговско-икономически партньор и нашата страна отдава приоритетно значение на развитието на двустранните ни отношения, подчерта Росен Плевнелиев. "Очаквам да видим все повече френски инвеститори у нас във все по-високотехнологични производства. Считам, че нашият успех минава през това да изградим устойчиви и успешни икономически партньорства. Именно интеграцията – както политическа, така и икономическа – прави напредъка ни възможен", заяви държавният глава. Според президента в трудни за Европа моменти като този, когато вотът на референдума във Великобритания разклаща основите на ЕС, е още по-важно е да си напомняме, че успехите ни са общи, че от интеграцията и сътрудничеството печелим всички, а популизмът и национализмът ощетяват не само нас, но и следващите поколения. Държавният глава посочи, че страната ни се утвърждава като регионален център в автомобилния сектор, аутсорсинг индустрията и в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Все повече чужди компании предпочитат България като дестинация за изнасяне на услуги и производства. Секторът отбелязва значителен ръст у нас, като в последните години бяха създадени около 40 000 работни места, а очакванията са броят им да достигне до 60 000 до 2020 г. Президентът Плевнелиев припомни, че България е спечелила приза за най-добра аутсорсинг дестинация в Европа за 2015 г. и е в челната десетка на световните аутсорсинг дестинации. "Искаме България да стане предпочитаната аутсорсинг дестинация за френските фирми", заяви държавният глава пред френския бизнес. Президентът посочи, че отличната телекомуникационна мрежа, добре подготвените кадри и традициите на страната ни в ИКТ-индустрията са факторите, които налагат България като регионален лидер и в този сектор. Дейностите в областта на информационните технологии се осъществяват от около 5 400 фирми, а в сектор "Информационни услуги" - от около 1500 фирми. Към момента делът на сектора от БВП на страната ни е 3.3%, като тенденцията е той да нараства. 65 на сто от българските ИКТ-продукти се изнасят, като успешно се конкурират на глобалния пазар. Над 35 000 са работните места, създадени от компаниите от бранша към момента, а очакванията са до 2020 г. да бъдат обучени още близо 30 000 софтуерни специалисти в България. Държавният глава припомни и облекчената процедура за наемане на кадри от чужбина – Синя карта на ЕС, която също адресира обезпечаването на нуждата от специалисти в индустрията. Като предимство на България за френския бизнес президентът Росен Плевнелиев посочи данъчните ставки у нас, ниските разходи за труд и стратегическата позиция между Азия, Европа, Африка и Близкия изток. Пред представителите на френските компании държавният глава заяви, че България не "затваря очи пред предизвикателствата". "Необходимо е да проведем докрай вече започнатите реформи в секторите правосъдие, образование и администрация, така че тяхното функциониране да не спъва развитието на бизнеса. Отговорните и устойчиви политики са тези, които биха позволили на страната ни да разгърне икономическия си потенциал. България работи в тази посока. Проправяме пътя към модерно електронно управление и скоро граждани и бизнес ще видят резултатите от това", заяви президентът Плевнелиев.   Програмата на държавния глава във френската столица продължава със среща с френския президент Франсоа Оланд. По-късно Росен Плевнелиев ще разговаря с генералния секретар на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество Анхел Гурия, както и с председателя на Националното събрание Клод Бартолон. Президентът Плевнелиев ще се срещне и с представители на българската общност.