Докато на световните стокови борси цените падат, у нас растат, макар и с малко. Според експерти причината била "инерцията на пазара".
Заради спадналото потребление на стоки на дребно в България, търговците предпочитат да не купуват нова стока и са по-внимателни.
На световните борси всички храни вървят надолу, включително захарта, която на българския пазар поскъпва. "Тенденцията на намаляване на цените ще се отрази и у нас. Рано или късно ще я усетим и ние”, коментира Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКЦБТ).
Според статистическите данни на комисията тенденцията на нарастващите цени на храните в страната е тревожна.
Комисията работи с индекс на тържищните цени, който се оформя при наблюдението на 59 вида стоки, като 10 (брашно, олио, млечни и месни продукти и други) от тях му влияят най-много. Така например за цялата минала година индексът е нараснал с 8,6%, а само от началото на 2011 г. досега ръстът му вече е 7,8%. "За по-малко от два месеца ще отбележим поскъпване на някои продукти, толкова, колкото за цялата минала година”, коментира Едуард Стойчев, цитиран от агенция "Фокус".
Цената на захарта в момента у нас е почти 2 лева за кг, докато в началото на годината е била 1,40 лева. За изминалата седмица увеличението е с 10,4%, или с 18 ст. за кг. Фасулът, оризът и лещата, млечните произведения не само, че не са поскъпнали през изминалата седмица, но дори поевтиняват с процент-два, което е добра тенденция. Брашното запазва цената си – 1 лв. за килограм. То поскъпна много рязко с 60%, но от около 20 дни цената му остава стабилна.
В същото време се забелязва едно драстично поскъпване на краставиците (40%), доматите (22,5%) и картофите (12,6 %). Това е временно явление и то е свързано с проблема от миналата седмица с пестицидите във вносните зеленчуци. Нормално е, когато едно нещо изчезне от пазара, то рязко поскъпва”, смята председателят на ДКСБТ.
Според него обаче има и друга гледна точка - конкретни видове хранителни стоки през 2008 г., най-добрата година в световен мащаб, с най-силно развита икономика, са били с по-високи цени, отколкото днес. "Тогава обаче никой не се оплакваше от цените на храните. Така че поскъпването малко се истеризира”, смята Стойчев.