Ще плащаме по-малко лихви и такси при предсрочно погасяване на заеми

Потребителите на ипотечни кредити за закупуване на жилище, които успеят да погасят предсрочно задължението си към банката, ще й дължат по-малко пари. Това става след приетите днес от парламента на второ четене промени в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите. Ако от получаването на заема е минала 1 година и получателят е платил първите 12 погасителни вноски, банката няма да може да му отказва предсрочно погасяване. Освен това ще трябва да намали и дължимите от потребителя суми по лихви, такси, ГПР и т.н., които по договор се дължат до договорения първоначално срок за погасяване на кредита.

В измененията на Закона е посочена и част от процедурата за връщане на заема по-рано. При такова желание на клиента той ще има право да изиска от банката, а тя нама да може да му откаже, хартиен или електронен документ, който да удостоверява всички дължими суми до края на договора. Освен това в него трябва да бъде посочено и каква част от лихвите и таксите ще трябва да бъдат платени. При възникване на спор около предсрочно погасяване на заем, когато правата на потребителя са били нарушени или друго, кредитополучателят ще имат право да се обръщат към секторна помирителна комисия, която да разреши казуса.

Промените в нормативната уредба предвиждат и глоби за нарушения от страна на банките, ако нарушават правата на своите клиенти. Освен това финансовите институции вече ще са длъжни да поставят на видно място в офиси и клонове, както и на страниците си в интернет, информация относно общите условия и тарифите, при които предоставя заеми. В същото време рекламите на ипотечни кредити за недвижими имоти не може да съдържа невярна или заблуждаваща информация, предаде БТА. Забранява се и използването на текстове, които заблуждават потребителя относно предлагането на даден кредит или разходите по него. Кредиторът няма право да прекрати договор за кредит на основание, че предоставената от потребителя информация преди сключването на договора е непълна. Това се допуска в случаите на установяване на документи с невярно съдържание или при умишлено укрита информация от кредитополучателя.