По принцип не смятах да пиша по темата за Израел
и ситуацията с т.нар. "Флотилия на свободата", но преобладаващите
коментари (и то най-вече в българските блогове) ме накараха да го
направя.
Не обичам да заемам крайни позиции и винаги съм
странял от подобно поведение, особено по отношение на въпроси,
които не ме засягат пряко – въпросът за конфликта в Близкия изток е
точно такъв. Напълно наясно съм, че и двете страни са еднакво
невинни и виновни.
Но от друга страна не мога да се примиря с
възгледи, които напълно оневиняват "демократичния Израел", който
водел някаква кръстоносна битка в името на "цивилизацията" срещу
"ислямската заплаха". И някак си не мога да пренебрегна факта, че
хората в Газа живеят от 50 години в един огромен и пренаселен
концентрационен лагер, под 50-годишен полицейски
час, наложен им не от друг, а от "демократичния Израел". И че
подобна среда е благодатна за израстването и утвърждаването на
млади мъже, които са готови да се самовзривят.
Само наивниците на осъзнават, че и от двете
страни на този конфликт има хора, чийто интереси стоят в това той
да не приключва. Хора, които черпят пари, власт и слава от този
конфликт. И от двете страни.
И все по-отвратен се чувствам, че основното
съображение по всеки един въпрос в България, се оказва от коя
страна на оста София-Москва седят участниците му. Не че има нещо
лошо в това, но когато геополитическите интереси са взели надмощие
в съзнанието ти над етичните норми, не можеш да обвиняваш
държавите, когато прилагат същите стандарти, нали?
Комитата има една ключова реплика в неговия постинг по темата – "[К]акъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт?" Ами какъв е проблемът стоките за Грузия да преминават през руско ГКПП тогава? Всичко е въпрос на принцип.





