The curse of natural resources

„Проклятието на природните ресурси” се отнася до парадокса, че страните богати на природни ресурси попадат в капана на нисък икономически растеж.  Почти всички богати на ресурси (най-вече невъзобновяеми като минерали и горива) страни стагнират икономически в началото на 70-те, откъде идва и това понятие. Според Jeffrey D. Sachs, Andrew M. Warner (The curse of natural resources) емпиричните изследвания показват, че „проклятието” е факт. Обяснението за това явление се крие не толкова в географските и климатичните променливи, колкото в други факти, както например това, че богатите на ресурси икономики имат по-висок валутен курс (тоест по-високи цени), което пречи на експортния отрасъл, който е основен двигател за растежа при други икономики. Колкото повече една страна разчита на своите природни ресурси, толкова по-нисък е растежът на икономиката й.

Към по-горните доводи могат да се допълнят и лошото управление на ресурси от правителствата, нестабилни или корумпирани институции, които очакват приходи от ресурсите и др. Не на последно място наблюдава се и спад на конкурентоспособността на други икономически отрасли. 

Класически пример за държава, попаднала в обсега на проклятието е Венецуела. През 1970 г. бившият венецуелски министър на петрола и съосновател на ОПЕК (организацията на износителите на петрол) Хуан Пабло Перес Алфонзо прогнозира "Десет години, считано от сега, 20 години, считано от сега, вие ще видите - петролът ще ни съсипе". Когато Венецуела започва експлоатацията на петрол, страната има функционираща демокрация и най-високият доход на човек от населението. В началото на 21 век страната се раздира от вътрешни конфликти, живее в комунистически режим, а доходът на човек от населението е по-нисък от този през 1960 г. Венецуела не е бедна, въпреки че има огромни петролни залежи, тя е бедна заради тях.