Анданте в Учебния театър на НАТФИЗ

Поканиха ме на „Анданте “ в Учебния театър на НАТФИЗ (познат и като ВИТИЗ)

За последен път бях стъпвал в този театър като ученик, преди 1989г. Дори тогава, когато критериите ми не бяха много високи, пиесата, която гледахме,  ми се стори отвратително скучна.

Бях подготвен за всичко.

Театърът е наскоро ремонтиран, но бюджетът не е много щедър, в залата ми беше леко хладно.

Едва ли тези пиеси имат много зрители, защото публиката не седи в залата, а на столове, наредени в три реда на сцената.

– Първо да влизат тези с билетите. – наредиха.

Подавам си билетчето за проверка и влизам. Безобразно евтино е - 6лв.

Спектакълът не започва, докато всички места не бъдат заети. Има и насядали отстрани. Повечето публика е от състуденти и приятели на актьорите. Има и няколко по-възрастни лица, между които различавам известни театрали.

„Анданте“ е спектакъл с три едноактни пиеси. Автор е Людмила Петрушевска от Русия.

Първата пиеса е за запознанство по обява.



Втората е за първите часове на съпрузите след сватбата. Това е и пиесата, която най-много ми хареса. Диалогът звучи много автентично, особено младоженката (Сребрина Георгиева)



Третата пиеса е за цената на това, как да те приемат там, във висшето общество, за личните граници, които човек си определя, и за личните цели, които човек си поставя. Благица Грозданова пък прави една от най-добрите роли на рускиня в български театър, която съм виждал (дори се замислих, дали актрисата не е рускиня по принцип).


Дори в Чайка са ме дразнели някои интонации.



Общото между трите пиеси са важните решения за живота на женските персонажи, които те трябва да вземат – за люшкането им от пълна увереност в неувереност и после пак обратно, докато решението някак си изкристализира само.

Радвам се, че отидох. Младежите имат още върху какво да поработят – интонации, движения, но като цяло впечатлението ми е отлично. Ходил съм на много по-слаби неща в „нормален“ театър.

Малко е странно да гледаш студенти в ролята на възрастни жени и възрастни мъже, но не е проблем.

Снимките са правени от Мария Ленова, а и нямаше как да снимам сам, осветлението на сцената беше много слабо.





Цената е ниска, билети винаги има, и сигурно е единствения вариант да гледате нещо прилично, ако ви се гледа театър веднага.